"lang"
{
"Language" "bulgarian"
"Tokens"
{
"npc_dota_hero_antimage_bio" "Монасите от Турстаркури наблюдавали неравните долини под техния планинския манастир, докато вълна след вълна от нашественици помитала кралствата отдолу. Аскетични и прагматични, те останали далеч от светските препирни в тяхното отдалечено манастирско гнездо, вглъбени в медитация, непознаваща богове или елементи на магията. Тогава се появил легионът на Мъртвия бог, кръстоносци със зловеща заповед да заменят всички местни култове с отровната нихилософия на неживия им повелител. От пейзаж, който не ставал свидетел на нищо друго, освен кръв и битки от хиляди години, те разкъсвали душите и костите на безброй паднали легиони, запращайки ги срещу Турстаркурите. Манастирът едва удържал две седмици на обсадата, а малкото монаси, които си направили труда да прекъснат своята медитация, вярвали, че нашествениците са само демонични видения, целящи да ги разсеят. Монасите умрели, седейки на копринените си възглавници. Само един младеж на име Мананда оцелял — поклонник, дошъл като дякон търсейки мъдрост, но все още не бил официално приет в манастира. В ужас съзрял как монасите, на които то доскоро сервирал чай и коприва, били първо изтребвани, а след това възкресявани, за да се присъединят към редиците в духовенството на Мъртвия бог. С нищо друго, освен няколко от ценните догматични свитъци на Турстаркурите, той се промъкнал към други сравнително по-безопасни земи кълнейки се, че не само ще заличи магьосниците на Мъртвия бог, но и магията като цяло."
"npc_dota_hero_queenofpain_bio" "Кралят еклесиаст на Елзе таял страст към болката — забранената болка. При някоя не толкова бележита политическа фигура, подобни желания биха били сметнати за неразумни, но за монарх от неговия ранг, удовлетворявайки подобна жажда, той би застрашил целомъдрието на самия божествен трон. Поради това, той се обърнал към своята тъмница изпълнена с демонологисти. Обещавал свобода на всеки, който би могъл да му призове собствен сукуб за мъчения, изцяло подчинявайки го на неговата воля. Пристигналото създание, назовано Акаша, го споходило с толкова изискани мъчения, че той го нарекъл неговата тайна кралица. И тъй започнал да прекарва всеки свободен миг отдавайки се на изкусните ѝ мъчения. В крайна сметка напълно спрял да изпълнява всичките си задължения в преследване на болезнената наслада, която само тя можела да предложи. Queen of Pain (Кралицата на болката) можела да го отведе до ръба на смъртта, но чрез една руна тя била вречена да го поддържа жив. В крайна сметка небрежността на краля към държавните дела довела до въстание. Той бил извлечен от покоите си и захвърлен в молитвената кула, а в мига на смъртта му, Queen of Pain била отприщена безнадзорно из света, освободена от принудителното си подчинение — и способна да навестява с мъченията си всеки, когото благоволяла да забележи."
"npc_dota_hero_lina_bio" "Сестринските съперничества между Lina убийцата и по-малката ѝ сестра Райлай, Crystal Maiden*, били легендарни в сдържания регион, където заедно прекарали своето кавгаджийско детство. Lina винаги имала предимството, въпреки това Crystal оставала откровена и наивна, докато огненият плам на сестра ѝ бил подхранван от хитроумия и интригантства. Разгневените родители на това несъвместимо потомство сменили половин дузина домове. Загубили един от пожар, следващия от лед, преди да осъзнаят, че животът им би бил по-лесен, ако децата бъдат разделени. Като по-голямата от двете, Lina била изпратена далеч на юг, за да живее с търпеливата си леля в пламтящата пустиня на Мисрул, климат, който се оказал по-подходящ за огнената убийца. Пристигането ѝ направило силно впечатление у сънливите местни, а повече от един ухажор си обгорил пръстите или отминал без вежди и бил презрително отблъснат. Lina е горда и самоуверена, нищо не може да погаси пламъка ѝ.
(*Crystal Maiden — Кристалната девица)"
"npc_dota_hero_mirana_bio" "Родена в царско семейство, кървава принцеса, претендентка за Слънчевия трон, Mirana на драго сърце била отрекла светския живот и титлата си, когато се посветила на служба в името на Селемена, богинята на Луната. Позната като принцесата на Луната, Mirana дебнела в свещените Сребронощните гори, като следяла за някой, който би дръзнал да открадне сияйния лотос от сребърните езера на божествения резерват. Яздейки своята огромна котка, тя е решителна, горда и безстрашна, ръководена от лунните фази и хода на великите съзвездия. Нейният лък, със стрели от лунен камък, черпи от лунната сила, за да зареди стрелите със светлина."
"npc_dota_hero_life_stealer_bio" "В подземията на Деварк отмъстителен магьосник лежал в окови, докато планирал бягството си. Той споделял килия с нечленоразделно ломотещо същество, познато като Н'аикс. Крадец прокълнат от „Подлия съвет“ с дълголетие, за да получи колкото се можело по-мъчителна доживотна присъда заради своите кражби и измами. През годините неговите вериги корозирали редом с неговата уравновесеност. Н'аикс нямал съхранен ни един спомен от предишния си живот и вече не бленувал за бягство.
Виждайки перфектен преносител за плановете си, магьосникът направил заклинание, чрез което обсебил и вложил жизнената си сила в тялото на Н'аикс. Възнамерявал да подтикне Н'аикс към саможертва в момент на ярост, а през това време магът щял да се върне у тялото си, изнизвайки се незабелязано. Вместо това умът на магьосника се озовал в толкова мощен вихър от умопомрачение, който помел плановете и разбил волята му. Разтърсен от безсъзнателния си ступор, поради свежото вливане на живот, Н'аикс се събудил от яростния кошмар и се подчинил на безплътния глас, който изпълвал черепа му с една-единствена мисъл — да избяга.
В този миг се родил Lifestealer*. Съществото проектирало съзнанието си у тъмничарите и войниците, заставяйки ги да отключват врати и избиват своите другари, отваряйки му безпрепятствен път към свободата, докато се хранел с техните животи. Lifestealer все още носи счупените окови като предупреждение, че никой не може да го удържи, но дълбоко вътре в себе си остава затворник. Две съзнания обитават едно тяло — безименно същество изпълнено със злонамерена лукавост и господарят, на чийто глас то се преструва, че е подчинено.
(*Lifestealer — Крадецът на животи)"
"npc_dota_hero_furion_bio" "Когато Веродисия, горската богиня, приключила озеленяването на земите, създавайки разрастващия се живот в посевите, примамвайки скритите в рамките на скалите води, заклевайки се на Слънцето да се грижи за живота, тя осъзнала, че нейното време привършвало и, както падащите листа, на които отредила съдбата още в зародиш, тя ще падне, без да види мечтите си изпълнени. Тя се натъжила от бъдещата си участ, напомняща ѝ за крехките, неразвити фиданки, податливи на всяка заплаха. Тя намерила в кесията си едно семенце, което забравила да посее. Казала му една дума и го погълнала, докато падала. Широкото и тяло се разложило през дългата зима, превръщайки се в хумус, който ще нахрани посевите през пролетта. През сутринта на пролетното равноденствие, преди животът гората да се събуди, това семенце изведнъж набъбнало и се пръснало. От него излязъл Nature's Prophet*, покрит с листа, силен и проницателен, притежаващ силата на Вердисия да предвижда къде ще бъде нужен на зеленината и кой може да му помогне с това.
(*Nature's Prophet — Природния пророк)"
"npc_dota_hero_windrunner_bio" "Западните гори пазят своите тайни добре. Една от тях е Лайралей, майстор стрелец от гората и облагодетелствана кръщелница на вятъра, известна като Windranger. Семейството на Лайралей било убито в буря, в ноща на нейното раждане — бурята взривила тяхната къща и всичко било разпръснато от ветровете. Само новороденото оцеляло сред поле от развалини, смърт и разруха. В тишината след бурята, вятърът обърнал внимание на късмета на бебето, плачещо в тревата. Той съжалил детето, издигнал го в небесата и го подложил пред вратата на една къща в съседното село. В годините, които последвали, вятърът понякога се връщал към живота на детето, гледайки го от разстояние, докато то усъвършенствало своите умения. Сега, след много години на обучение, Windranger изстрелва своите стрели право в целта. Тя се движи със заслепяваща бързина и винаги, когато бяга, вятърът я следва зад гърба. С една вихрушка от стрели тя убива своите врагове, ставайки силна почти колкото самата природа."
"npc_dota_hero_lion_bio" "Някогашният висш майстор в традиционните заклинания за Демоничния вещер, Lion придобил слава измежду събратята си заради битките, които водел в името на светлината и правдата. Но ласкателството покварява. Със сили, надминавани само от амбицията му, магьосникът бил съблазнен от демон и преминал към нечестивата страна, разменяйки душата си за влияние. След като извършил ужасни престъпления, които покварили душата му, той бил изоставен. Демонът го предал, тъй като си уредил по-добри сделки с враговете му. Lion бил толкова разгневен, че последвал демона в ада и го покосил, разкъсвал един подир друг неговите крайници и взел демоничната му ръка за себе си. Но такава демонопластика идва със своята цена. През този процес Lion бил преобразен, тялото му се превърнало в нещо неузнаваемо. Той се възнесъл от ада, като самото олицетворение на яростта, избивайки дори онези, нявга наричали го господар и разрушавал земите, за които някога жалеел. Сега той преживява като единствения практикуващ ученията на Демоничното вещерство, а тези, които се представят за последователи или ученици, не след дълго биват освободени от маната си и отнесени от най-слабия порив на вятъра."
"npc_dota_hero_vengefulspirit_bio" "Дори и най-задоволеният Скайрат е раздразнително същество, склонно единствено да търси отмъщение за най-малката обида. Но Отмъстителен дух е същността на отмъщението. Веднъж горд и див потомък на Скайрат на име Шендълзер бил първи в Ужасното орлово гнездо, докато подлостта на сестра ѝ не я лишила от рожденото ѝ право. Уловена в капана на убиеца, Шендълзер се измъкнала на цената на крилата си, накуцвайки по най-унизителния възможен начин: пеша. Със счупени крила, тя знаела че Скайрат никога няма да я приеме като владетелка, а в най-високото място за спане на орловото гнездо, недостъпно, освен с летене, сестра ѝ била недосегаема. Без желание за живот, като нелетящ инвалид, и искайки да си отмъсти повече от земната сила, падналата принцеса се споразумяла с богинята Скрий'аук: Тя ѝ предала счупеното си тяло за вечна форма на енергия на духа, движена от отмъщение, способна да нанася големи щети в материалната равнина."
"npc_dota_hero_witch_doctor_bio" "Жилав силует излиза напред — с неравни черти и крайници, със странна походка, безмилостно кръстосвайки бойното поле в търсене на жизнени слаби места, където талантът му е най-развит и най-опасен. Не е ясно дали е развалена или ненаправена добре, но все пак, никой не може да оспори силата у изкривената му физика. Дълъг жезъл блъска по земята докато Зxарвако, Тъмният лечител се движи, разполагащ с ужасяващ арсенал от фетиши и магии. Това е тяло изпълнено с магически знания научени и усъвършенствани през няколко живота на островните плата на Арктура, и сега използвани с прецизна точност срещу враговете му. Зхарвако може да бъде най-добрият Ви приятел или най-лошият Ви враг — лекувайки съюзници и опустошавайки всички, които му се противопоставят."
"npc_dota_hero_leshrac_bio" "Leshrac, Измъчваната душа, е същество отвъд същината на природата, съществуващ на прага на две измерения. Неговият прозорлив интелект е толкова мощен, че за момент не пропуска агонизиращият ужас в сърцето на всяко същество. Веднъж един велик философ, който търсел значението на съществуването, проникнал в дълбините на природата с обладаните от духове хроноптически кристали и завинаги бил променен от скритите ужасяващи мистерии, които му се разкрили. Сега най-тъмните дълбини на неговото просвещение се изяснили само от променливия поглед на неговата арогантност. Като други стихийни персонажи, той е напълно обвързан с природата, но в неговия случай това е природата на ужаса и подлостта. Той сам вижда злата действителност на реалността, която няма нищо общо с тези, които вярват, че светът ги награждава, ако проявяват благосклонност."
"npc_dota_hero_juggernaut_bio" "Никой не е виждал лицето, скрито зад маската на Юрнеро, познат като Juggernaut. Дори се спекулира дали изобщо има такова. След като въстанал срещу покварен владетел, Юрнеро бил прокуден от древния остров на Маските — наказание, което спасило живота му. Скоро след това островът изчезнал под вълните в нощ на отмъстителна магия. Единствено той останал да поддържа старата островна традиция на Juggernaut, нейните ритуали и дуели с мечове. Като последния практикуващ изкуството, увереността и куража на Юрнеро са резултат от безкрайни тренировки, неговата изобретателна работа с острието доказва, че той никога не спира да се усъвършенства. И все пак мотивите му са неразбираеми, като и лика му. За герой, който е загубил всичко два пъти, той се сражава така сякаш победата му в битките е предрешен завършек."
"npc_dota_hero_pudge_bio" "В полетата на безкрайната сеч, недалеч от Южен Куодж, тъмна фигура работи през нощта, разфасовайки, изкормяйки, премахвайки крайниците и вътрешностите на никому ненужните жертви на бойното поле. В това зловещо царство нищо не може да изгние и разложи; нито един труп не може да бъде намерен в гроба си колкото и дълбоко да копаете. Бидейки като стадо лешояди, разкъсващи труповете на малки хапки, Касапинът точи уменията си с острието, което става все по-остро с времето. Замахва и разсича. Плътта пада от костите; сухожилията и ставите се разкъсват като мокра хартия. И докато винаги е има вкус за биопродуктите си, през вековете Касапинът ги доразвил. Започвайки с щипка мускули тук, глътка кръв там, докато постепенно не започнал да захапва телата с челюстите си. Дори тези, които не се страхуват от смъртта, се страхуват от Касапина."
"npc_dota_hero_bane_bio" "Когато боговете имат кошмари, Bane Elemental е този, който им ги донася. Известен също като Атропос, Bane бил роден от среднощния терор на богинята Никташа. Зловеща сила, която била толкова могъща, че не могла да бъде удържана в съня ѝ. Bane се проявил в нейните дрямки, хранел се от нейното безсмъртие и приел своята мъглива форма от нейната тъмна кръв. Той е същността на страха. Простосмъртните, които чуват неговия глас, слушат шепота с най-мрачните им тайни в своите уши. Той извиква скрития страх във всеки герой. Будността не е защита, за капещата черна кръв на Bane , това е катран, който хваща враговете му в кошмарен капан. В присъствието на Bane всеки герой си припомня своя страх от тъмнината."
"npc_dota_hero_earthshaker_bio" "Като голем или гаргойл, Earthshaker* нявга бил част от земята, но сега свободно броди по нея. За разлика от останалите същества, той се създал сам посредством своята воля и не служи никому. В неспокойните му дремки, обвит в тънък слой от камъни, той започнал да узнава за живота, който свободно се носел над него. Любопитството му нараснало.
По време на сезон от земетресения, върховете на Нишай се разтресли и образували лавини, измествайки реки и превръщайки плитки долини в бездънни пропасти. Когато земните трусове най-сетне спрели, Earthshaker пристъпил иззад уталожващият се прахоляк, мятайки настрана огромни каменни отломки, сякаш захвърлял леко одеялце.
Той се бил оформил по образ и подобие на смъртен звяр. Назовал се — Райгор Каменнокопитний. Сега той кърви и диша, а следователно — може да умре. Но духът му все още е този на земята, той носи мощта ѝ в магическия тотем, който никога не изоставя. А в деня, когато се върне в прахта, земята ще го посрещне като блуден син.
(*Earthshaker — Земетресачът)"
"npc_dota_hero_sand_king_bio" "Пясъците на Искрящата пустош са живи и осезаеми — цялата пустиня говори сама за себе си, отдавайки се на помисли каквито само такава необятна шир може да формулира. Но когато има нужда да намери комуникация извън обхвата ѝ, тя освобождава част от себе си и запълва черупка от магическа броня, сформирана чрез лукавия Джин от Калдин. Тази идентичност се зове Криксалис, означаващо „Душата на пясъка“, но останалите го познават като Sand King. Той придобива формата на огромно паякообразно, вдъхновен от обитателите на Искрящата пустош, а това е искрено изобразяване на неговата свирепа същност. Пазител, воин, вестител — Sand King е всичко това, неразделен от безкрайната пустиня, дала му живот."
"npc_dota_hero_nevermore_bio" "Говори се, че Нивга-веч, познат като Shadow Fiend има душата на поет, но всъщност той има хиляди такива. През вековете е събирал душите на поети, свещеници, императори, просяци, роби, философи, престъпници и (естествено) герои. Нито една от тях не е успяла да избяга. Какво прави с тях е неизвестно. Никой не е успял да надникне в Бездната, от която Нивга-веч пропълзява като змиорка измежду астралните скали. Дали ги поглъща една след друга? Или пък ги окичва из залите на ужасен храм. А може би ги туря в магическа саламура? Дали е просто марионетка, контролирана през пропастта в измеренията от демоничен кукловод? Толкова е зъл, толкова ослепителна е неговата аура на тъмнината, че едва ли някой рационален ум би дръзнал да проникне в съзнанието му. Разбира се, ако наистина искате да разберете къде отиват събраните души, има един сигурен начин, по който това може да стане — прибавете своята душа към неговата колекция. Или просто тръпнете, докато очаквате Нивга-веч.
Shadow Fiend — Сенчестият злодей"
"npc_dota_hero_sven_bio" "Sven е извънбрачният син на Бдящият Рицар, роден от Блед Мерант, израснал в Сенчестобрегите руини. С баща си, екзекутиран за нарушаване на Бдящият Кодекс, и майка си, прогонена от дивата ѝ раса, Sven вярва, че честта се намира не в социален ред, а в самия него. След като отгледал майка си до бавната й смърт, той се предложил като новобранец на Бдящите Рицари, без да разкрива истинската си същност. Тринадесет години учил в училището на баща си, овладявайки строгия код, който обявява неговото съществуване за ненавист. Тогава в деня, в който трябвало да се закълне, той откраднал Изгниващото острие, строшил Свещеният шлем, и изгорял Кодексът в Бдящият Свещен Огън. Препуснал през Царството на Бдящите, вечно самотен, следвайки собствения си код до последна стриктна руна. Все още рицар, да, но Подивял Рицар. Той се подчинява единствено на себе си."
"npc_dota_hero_phantom_assassin_bio" "Посредством процеса на врачуване били избирани деца за отглеждане от сестрите на воала. Орден, който счита убийството за свещена част от естествения ред. Сестрите на Воала идентифицират жертвите си посредством медитация и пророчески декларации. Те не приемат договори и никога не преследват жертвите си от политически и наемнически причини. Убийствата им не са обвързани с някакъв разпознаваем ред, а дори могат да изглеждат напълно произволни. Дадена фигура с голяма мощ е не по-малко възможно да бъде елиминирана от селянин или обикновен работник. Какъвто и да е моделът, подбуждащ убийствата им, това е известно само на тях. Те третират своите жертви за жертвоприношения, а смъртта от техните ръце се счита за дело на честта. Отгледани без идентичност, освен тази на ордена им, всеки Phantom Assassin може да заеме мястото на някой друг, а броят им е неизвестен. Вероятно са мнозина, а вероятно са малцина. Не е известно нищо, относно това какво се крие под фантомния воал. Освен едно нещо, че от време на време, когато никой не е наблизо, така че да дочуе забранения шепот на фантомния воал, разкриващ собственото ѝ име — Мортред."
"npc_dota_hero_skeleton_king_bio" "Години безчет крал Остарион градил царство от останките на враговете си. Това била обсебваща задача извършена, така че по-лесно да отминава дългата вечност за монархия, която изглеждала обречена никога да не достигне своя край. Той вярвал, че докато издигал кулите на двореца си, не можел да умре. Но в крайна сметка разбрал, че е бил подведен… костите можели сами по себе си да погинат. Изпълнен с дълбоко недоверие към плътта, той се посветил да издири по-перманентен начин за удължаване на своето царуване и в крайна сметка се спрял над стремежа към призрачна енергия. Вид чиста духовна енергия отделяна от определени тъмни души при тяхната смърт. Той смятал, че ако си влее от призрачната есенция може би щял да се създаде бляскаво и вечно тяло, подобно на егото му. При хилядолетното слънцестоене познато като Wraith-Night*, той се подложил на преобразуващ ритуал като заставил поданиците си да заловят достатъчно души, така че амбициите му за безсмъртие да бъдат подхранвани. Никой не знае колко от шампионите му умрели, тъй като единственият значим оцелял бил Wraith King**, който се надигнал редом със слънцето на следващата утрин. Сега той рядко прекарва дори миг на блестящия си престол, вместо това крачки с изваден меч настоявайки за вярност, която се простира далеч отвъд смъртта.
*(Wraith-Night — Призрачната нощ)
**(Wraith King — Призрачният крал)"
"npc_dota_hero_drow_ranger_bio" "Drow Ranger* била кръстена Траксес — име, подходящо за ниските, подобни на тролове, по-скоро отблъскващи хора от дроу** расата. Но самата Траксес не била такова горско същество. Родителите ѝ били пътешественици в керван, нападнат от бандити, чието шумно клане на невинни жертви разбунило гнева у тихите горски дроу същества.
След като битката приключила, те открили малко бебе, момиченце, криещо се под разрушените каруци, и били единодушни, че то не бивало да бъде изоставено. Дори като дете Траксес показвала вродена вещина в уменията, които те почитали: хитрост, тишина и финес. Духовно, ако не физически, тя можела да бъде сменено дроу дете, завърнало се в истинския си дом. Но докато растяла, тя се извисявала над семейството си и започвала да смята, че е грозна. Все пак нейните черти били гладки и симетрични, напълно лишени от брадавици и груби мустаци.
Отчуждена от осиновилото я племе, тя се оттеглила, за да живее сама в горите. Изгубилите се пътници, които успявали да се измъкнат от гората, разказвали за невероятно красива лесничейка, която ги била наблюдавала измежду дърветата, изчезвайки като сън, преди да успеели да я доближат. Гъвкава и хитра, ледено гореща, тя се движела като мъгла в тишината. Този шепот, който чувате, са ледените ѝ стрели, пронизващи сърцето на врага.
(*Drow Ranger — Дроу лесничейката)
(**Drow — раса горски същества, които живеят под земята и коват магически метал)"
"npc_dota_hero_morphling_bio" "През цялата необятна вечност кометата обикаляла. Поробена от едно далечно слънце, обвързана чрез неумолимото му гравитационно притегляне, масивната ледена топка се клатушкала през мрака измежду световете, бидейки странна от самото си пътуване. В навечерието на свещената война на Влой, тя пропукала небесата и озарила нощта с блестяща следа, знак, който и двете армии приели за предзнаменование. Замръзналата топка се разтопила в проблясъка на кипящата жега, докато двете войски долу били вклинени в битка, разпростряна между бреговете на тясна река. И тъй освободен от ледения си застой, Morphling бил роден в конфликт, една стихийна сила, слята в едно с вълните на океана, капризна и необуздана. Той влязъл в битката инстинктивно, поемайки формата на първия генерал, който се осмелил да прекоси водата, след което го повалил мъртъв. Докато разнородните войни се борели, той променял своята форма неколкократно през бойното поле, абсорбирайки мигновено способите на тези странни създания, ту като пехотинец, ту като стрелец, ту като кавалерист с голямата му уста, а когато паднал и последния войник, Morphling бил изиграл всяка роля. Краят на битката бил неговото начало."
"npc_dota_hero_bloodseeker_bio" "Стригуър, Bloodseeker е ловец подбуден от ритуалите, хрътка на Одраните близнаци, изпратен от обгърнатите в мъгла върхове на Ксакатокатъл в търсене на кръв. Одраните се нуждаят от огромни количества кръв, за да бъдат сити и предразположени. Те с удоволствие биха източили населението на планинската си империя, ако духовниците от високите плата не ги умилостивяват. Затова Стригуър излиза в търсене на сеч. Жизнената енергия на всякаква капка кръв, която се пролее, преминава у Близнаците през свещените белези по оръжията и бронята му. През годините, той въплътил в себе си енергията на зла хрътка, а в битка е свиреп като чакал. Разказва се, че понякога след кървавите битки, под маската на Bloodseeker можете да видите белезите на Одраните, поемащи директен контрол над своята хрътка."
"npc_dota_hero_axe_bio" "Като „грънт” на Армията на Червената Нощ, Палача се е прицелил към ранга Червен Генерален-Рицар. Битка след битка е доказал своята стойност чрез кървав акт. Повишението му в ранга се състои в това че никога не се е колебаел в обезглавяването на по-висшестоящ от него. През седемгодишната Кампания на Седемте Езера, изтъквайки се като славен секач, неговата славна звезда засветила още по-ярко, докато броят на другарите му по оръжие, стабилно намалявал. Във вечерта на крайна победа Палача провъзгласил себе си за Червен Генерален-Рицар навреме, за да открие своя ескадрон, принизен до нулева стойност. Разбира се, много от тях паднали в бой, но огромна част също така умрели от брадвата на Палача. Естествено, повечето от войниците му отбягвали неговото лидерство. Но това не е от никакво значение за Палача, който знае, че армията от 1 човек е най-добрата."
"npc_dota_hero_phantom_lancer_bio" "Далечното село Поул не знаело нищичко за бушуващите война в сърцето на кралството. За тях мирният риболов с копие и семейната вечеря било всичко, от което се нуждаел пълноценният живот. Но въпреки това войната дошла и за тях. Присъединявайки се към физически годните наборници, докато те марширували покрай домове им, скромният копиеносец Азраит се заклел да донесе мир в своето царство, а по този начин и на своя народ. Редом с рода си в челния отряд на последния сблъсък срещу Страховития Магус Ворн, цената за другарите му била безусловна. Докато настъпващата сила се борила до крепостта, само Азраит измежду своя род останал на крака. И пак единствен той бил способен да проникне в централната кула на крепостта.
Целеустремен и разгневен от клането на своите побратими, Азраит надделял над всеки от смъртоносните капани и молещите за призованите пазачи на магьосника. Скоро простият рибар пристигнал до кулата, където била бърлогата на Врон. Двамата се дуелирали насред нощта, копие срещу жезъл, докато хаосът под тях бушувал, а Азраит пронизал своя враг с оглушителен рев. Но магьосникът не си отишъл просто така, той избухнал в безчет светлинни късове, пронизвайки своя убиец с мощта си. Когато пушилката се уталожила и димът от битката започвал да се разсейва, Азраит се озовал стоейки насред тълпа от своите побратими. Всеки от тях сякаш бил облечен и въоръжен като него, а той усещал, че и те мислят като него. Съзнавайки, че неговите съюзници наближавали, той пожелал тези фантоми да се скрият. И тъй един по един те започнали да изчезват в нищото. С пристигането си в бърлогата, войниците намерили боеца, който успял да надвие магьосника. Когато се приближили към своя шампион, копиеносецът изчезнал. Въоръженият с копие смелчага, който седял пред тях, не бил нищо друго, освен поредния фантом."
"npc_dota_hero_razor_bio" "Сред емблематичните същества, които населяват Ъндърскейп, Мълниеносното привидение Razor е най-страшното. Със своя светкавичен камшик той патрулира по Тесния лабиринт, тази зловеща мрежа от пасажи, съдържаща душите на мъртвите, подбирани според техния интелект, хитрост и упоритост. Носейки си над лабиринта, Razor наглежда изгубените души и ги наказва с мощно електричество, което едновременно наказва и пришпорва душите да решат съдбата си, бързайки към светъл изход или бездънна тъмна яма. Razor е вечното олицетворение на доминиращата сила, абстрахиран и почти обективен относно нейното прилагане. Все още той си поема господарски въздух, от който се предполага, че изпитва язвително удовлетворение от работата си."
"npc_dota_hero_storm_spirit_bio" "Storm Spirit буквално е природна стихия — дивата сила на вятъра и атмосферните условия, овладени в човешка форма. А само каква необуздана, приветлива и буйна форма е това! Весел като любимия си чичо, той вдъхва във всеки пейзаж енергия до пръсване. Но невинаги било тъй, защото при създаването му имало трагедия. Поколения преди това, в равнините отвъд Ридаещите планини, един добър народ страдал от глад, суша и мизерия. Обикновен стихиен магьосник наричан Тъндъркег** използвал забранено заклинание, така че да призове духа на бурята, молейки го за дъжд. Разярен от нахалството на смъртния, Буреносния бог, известен като Райджин*** засипал с опустошителна разруха земята, унищожавайки я с ветрове и наводнения. Тъндъркег не можел да се мери с божеството — поне докато не изпълнил самоубийствено заклинание, чрез което сковало душите им в едно цяло: той заловил божеството в собственото си тяло. Впримчени заедно, безграничния добър хумор на Тъндъркег, сплотен с необузданата енергия на Райджин, създали добродушния Райджин Тъндъркег, божество, което ходи по света във физическа форма.
(*Storm Spirit — Духът на бурите)
(**Thunderkeg — съставено от английските думи \"thunder\" (гръмотевица) и \"keg\" (буре), т.е. Гръмотевично буре)
(***Raijin — бог на гръмотевиците и светкавиците, чието име произлиза от японските думи \"rai\" (雷, гръмотевица) и \"shin\" (神, бог))"
"npc_dota_hero_crystal_maiden_bio" "Родена в спокойно царство, израснала със своята огнена, по-голяма сестра — Lina, Райлай — Crystal Maiden, след време осъзнала, че нейният вроден афинитет към леда създава прекалено много беди за всички около нея. Извори и планински реки замръзвали веднага, щом седнела да си почине наблизо, узряващи реколти бивали попарвани от леда и плодовити овощни градини се превръщали в лабиринти от лед, сгромолясвайки се на парчета. Когато техните раздразнени родители изпратили Lina на екватора, Райлай била прогонена и изпратена в студеното северно измерение на Айсрак, където била приета от леден магьосник, който живеел в своята отшелническа хижа в короната на Блухарт Глейсиър. След дълго обучение магьосникът я подготвил за усамотена тренировка и я оставил да заеме неговото място, скривайки се в ледника, за да хибернира за хиляда години. Нейното майсторство в мразовитите изкуства е станало много по-добро от тогава насам и сега нейните умения са несравними."
"npc_dota_hero_kunkka_bio" "Като Адмирал на могъщия Кладиш флот, Kunkka отговарял за защитата на островите на родината му, когато демоните на Катаракт извършили единна атака над земите на хората. След години изпълнени с малки сражения и нарастващо смели и опустошителни атаки, демоничният флот изпратил всичките си кораби към Трептящия остров. Отчаяни, маговете самоубийци от Клад изпълнили своя абсолютен ритуал, призовавайки армия от душите на предците им, за да защитят флота. Това било почти достатъчно, за да обърне шансовете срещу демоните.
Докато Kunkka наблюдавал как демоните потапяли корабите му един по един, той чувствал задоволство от факта, че омаломощавал вражеския флот с атавистична магия. Но в пика на битката, нещо в сблъсъка между демони, хора и атавистични души раздразнило четвърта сила, която била подрямвала из дълбините. Вълните се надигнали във високи струи около малкото останали кораби и Малуран Пипалестият се появил насред разгара на свадата. Пипалата му се увили между корабите, сбирайки демонични и човешки кораби на едно място, разбушувайки водата и вятъра в яростен хаос.
Никой не може да каже със сигурност какво се случило в бурята. Катарактът изревал от празнотата, обезлюдена от бившите ѝ обитатели. Сега Kunkka е адмирал на само един кораб, призрачен плавателен съд, който безконечно повтаря последните секунди на своето разрушение. Може само да се гадае дали Kunkka е умрял в катастрофата. Дори и Tidehunter*, който призовал Малуран, не знае със сигурност.
(*Tidehunter — Приливният ловец)"
"npc_dota_hero_warlock_bio" "Като главен уредник и счетоводител за Тайнствените архиви на Академията Ултимир, Демнок Ланник бил неуморим в търсенето на изгубени, редки и забранени книги. Никой забранен храм не бил толкова прокълнат, никоя пещера — толкова коварна, че каквато и да е загриженост за неговото оцеляване би го разубедила да ги подмине, дори и ако има слух за памфлет или изгубени знания, които може да са оцелели в дълбините им. Той започнал все по-често да търси реликви и това събуждало гнева у пазителите им, че в крайна сметка го накарало да започне да изучава на магьосническото изкуство. Той се наел да се занимава с магьосничество със същата обсебеност, с която приел задачата за първичното, превръщайки се в най-мощния Вещер на Академията за по-малко време от нужното на повечето учащи се да завършат необразована работа. Като странично занимание той си направил горски жезъл и пленил в него дух от последните кръгове на Ада. И в очакване на деня, в който ще възстанови всяка изгубена книга, той започнал да пише своя собствена Черна магьосническа книга. Тя несъмнено ще бъде поучителна."
"npc_dota_hero_zuus_bio" "Властелинът на Рая, бащата на боговете, Зевс наказва всички герои, ако те са негови непослушни и буйни деца. След като бил хващан безброй пъти да се среща с безчет смъртни жени, неговият божествена съпруга му дала ултиматум: „Ако толкова обичаш смъртните, стани един от тях. Ако можеш да докажеш верността си, върни се при мен като безсмъртен съпруг. Иначе отиди и умри сред съществата си“. Зевс намерил логиката (и магията) ѝ за неоспорима и се съгласил с нейните думи. Той направил най-добрата си постъпка някога, приемайки за по-ценно безсмъртието. Но за да запази достойнството пред безсмъртната си съпруга, той трябва да продължава да преследва победата на бойното поле."
"npc_dota_hero_tiny_bio" "Зараждайки се като парче камък, произходът на Малчо е мистерия, която той продължително спекулира. Сега той е Камък Гигант, но какво е бил едно време? Отчупено парче от петата на „голем”? Пометен откъс от работилницата на „гаргойлов” скулптор? Фрагмент от Оракулският Образ на Гартос? Дълбоко любопитство го обзема и той пътува по света, изморен, търсейки своя произход, своите родители, своя народ. Докато броди, той става по-тежък и по-висок; силите, които разчупват малките скали, вместо това карат Малчо да расте до безкрай."
"npc_dota_hero_puck_bio" "Докато на пръв поглед Пък изглежда малко пакостлив, детински герой, това качество маскира една извънземна личност. Той е млада форма на вълшебен дракон, същество, живяло цяла вечност. Той прекарва безбройни хилядолетия в детинската си форма. Докато Пък е технически непълнолетен, ще продължи да бъде така, когато и градовете на съвременната епоха бъдат разрушени и превърнати в прах. Неговите мотиви са неразгадаеми и това, което изглежда да бъде игра, може в действителност да крие тъмна цел. В неговата безкрайна привързаност към злото е истинската природа на Пък."
"npc_dota_hero_dazzle_bio" "Всеки млад поклонник на ордена на Дезун трябва да премине през поредица от ритуали, преди да стане свещеник на сянката. Финалният ритуал… Ритуалът на сенките, е мъчително духовно пътуване през Нотълския свят, непредсказуемо място, от което не всички посетители се завръщат. От онези, които успяват, някои се връщат обезумели. Други пък се връщат със странни дарби. Но всички, що са отишли там, се променят от преживяното.
Мотивиран от нуждата за просвещение, Dazzle* бил най-младия от своето племе, който да пожелае да премине през свещения ритуал. Първоначално ордена му отказал, заявявайки, че е прекалено млад. Но Dazzle не можел да бъде разубеден. Усещайки нещо специално във вироглавия млад поклонник, старейшините били умилостивени. Dazzle изпил свещената отвара и седял покрай огъня, докато останалата част от племето му танцувала през нощта.
В безплътния Нотълски свят, свойствата на светлината и тъмнината са обърнати. Така че, неговата бляскава лекуваща светлина, красива за нашето око, се беше превърнала в престъпно зло, а най-тъмните деяния се извършвали в ослепителен блясък. Интуицията на старейшините била пророческа: Dazzle се завърнал при хората си като не виждан досега свещеник на сянката. Със силата както да лекува, така и да разрушава. Сега той използва уменията си да побеждава враговете си и да лекува приятелите си.
(*Dazzle — Поразителният)"
"npc_dota_hero_rattletrap_bio" "Rattletrap* произхожда от същите далечни роднини, като Sniper**, Tinker*** и много други проницателни хорица, той компенсира своя малък ръст посредством приложната употреба на джаджи и находчивост. Син на часовникарски потомък, Rattletrap много години бил чирак в тази професия, преди войната да настъпи от планините и помете простичките села изтребвайки подобни невинни призвания. „Новият ти занаят е битката“, казал умиращият му баща, докато селото на предците им потъвало в овъглени, димящи руини.
Неумел е занаятчията, който обвинява инструментите си, а Rattletrap нивга не е търсил извинения. След като погребал своя баща в руините на тяхното село, той си поставил за цел да се превърне в най-великото военно устройство, което светът някога бил виждал. Заклел се, че нивга веч няма да бъде хванат неподготвен. Вместо това използвал таланта си, за да сглоби с костюм, който се захранвал от часовникарска броня, пред която рицарите от другите земи щели да изглеждат като тенекиени консерви. Сега Rattletrap гъмжи от джаджи — малък, но смъртоносен войн, чиито умения в засадите и унищожението са се издигнали до почти автоматизирани нива на ефективност. Занаятчия на смъртта, неговите механизации бързо водят до кончината на лековерните, вещаейки ново начало в тази военна ера. Кое време е? Време е за Clockwerk!
(*Rattletrap — Вехтушаркото)
(**Sniper — Снайперистът)
(***Tinker — Нескопосника)
(****Clockwerk — Часовникаря)"
"npc_dota_hero_lich_bio" "През живота си, леденият маг Етрейн (преди да стане Лич) използвал заплахата от разрушителния лед, за да пороби цели кралства. В крайна сметка поданиците му, подпомогнати от няколко отчаяни магьосници, събрали смелост, за да го нападнат от засада. Въоръжени с достатъчно омагьосани въжета, за да го оковат завинаги, те привързали мага за стоманени тежести и го пуснали във води, главно познати с това, че са бездънни. Не били.
Той падал около година преди една оголена скала да захване въжетата. Там той почивал, мъртъв, но без да се разлага, докато геомансърът Анхил не решил да потвърди легендата за предполагаемите бездънни Черни води. Отвесът на Анхил се оплел във въжетата, които обвързвали удавения магьосник, и той извадил неочаквана награда. Мислейки си, че превръщайки мъртвия в немъртъв, би могъл да попита Лича за условията във водата, той премахнал въжетата и изпълнил прост ритуал за възкресение. Дори и потомците на враговете на Етрейн отдавна били забравени от времето, така че нямало какво да предупреди Анхил за неблагоразумието му. Но той разбрал грешката на преценката си почти веднага, когато Личът отхвърлил оковите си и го погълнал."
"npc_dota_hero_tidehunter_bio" "Tidehunter*, познат като Левиатан**, нявга е бил първенецът на Затъналите острови, но неговите мотиви остават мистерия, както и тези на сънародниците му. Всички знаем колко са важни корабоплавателните курсове на сухоземните, как империи могат да се издигат и сриват спрямо това кой контролира откритите води. Много по-малко се знае за подводничарските курсове и как военните племена на Мерантик Диаспора са си изградили обиталища посредством безкрайни подводни схватки. Чрез деликатните договори между Мер и хората, можем да надзърнем какъв е просторът на потопените империи, но тяхната политика се явява сложна и непрозрачна. Изглежда, че на Левиатан му писнало от такова дребнаво съперничество. Ето защо той поел по свой собствен път, лоялен само на дълбоководния си бог, Малуран Пипалестият. Той дебне в плитчините, търсейки на хора или мерантикли, които са се отклонили от своя курс, попадайки на него. А с особената ненавист към адмирал Kunkka, който отколе е обект на отмъщение за Tidehunter поради причини, изгубени в най-големите дълбини на морето.
*Tidehunter — Приливният ловец
**Leviathan — библ. левиатан, морско чудовище"
"npc_dota_hero_shadow_shaman_bio" "Роден в Кървящите хълмове, Раста бил просто изгладнял хлапак, когато един пътуващ мошеник го взел под своята опека. За две медни петачета старият измамник поглеждал в бъдещето Ви. За три щял да кастрира прасето Ви, за пет, щял да обреже синовете Ви. За добро ястие щял да наметне шаманската си носия, да прочете от древните си книги и прокълне враговете Ви. Неговият странен новооткрит хлапак, наполовина хълмист трол, наполовина… нещо друго, работил при него като помощник и вдъхвал екзотика в занаята на мошеника.
Винаги с една стъпка пред измамените клиенти, един град пред преследващите ги копои. Двамата пътували из покварени земи, докато един ден мошеникът не осъзнал, че малкият хлапак можел да върши това, за което само се преструвал. Неговият пазител имал дарба — такава, която клиентите ценели. И тъй хлапакът Раста бил изтъпанчван пред тълпите, където търговският прякор Shadow Shaman* се родил. Двамата пътували от град на град, правели фокуси за пари, докато репутацията на Shadow Shaman растяла. В крайна сметка двуличното минало на дуото ги застигнало и те били нападнати в засада от тълпа измамени бивши клиенти. Мошеникът бил убит, а Раста за пръв път използвал силите си с тъмна цел, избивайки нападателите. Погребал обичания си учител, а сега използва силите си, за да унищожи всеки, който би му навредил.
(*Shadow Shaman — Потайният шаман)"
"npc_dota_hero_riki_bio" "Riki е второто дете от великата династия Талин. С по-голям брат, спретнат за трона и по-малък закрилян и разглезен и брат, Riki, малкият втори син, изглежда, че бил роден за изкуството на невидимостта. Това било изкуството, в което той се образовал, и което спасило живота му в нощта, когато неговите хора били предадени, а неговото семейство — изклано. Той избягал от царския си произход, малък и пъргав, скромен, използващ дима за прикритие. Той си проправил път отвъд царските земи, използвайки предимството на изненадата, разсичайки едно след друго гърлата на вражеските воини. Сега, свободен от царските си задължения, Riki използва таланта си в услуга на нов занаят: Незабележим убиец. Той заглушава враговете си, изостря уменията си, надявайки се един ден да отмъсти на тези, които избили семейството им, и го лишили от неговите унаследени права."
"npc_dota_hero_enigma_bio" "Нищо не се знае за миналото на Enigma*. Носят се само истории и легенди, повечето от които са апокрифни, предавани през вековете. Истината е, че Enigma е мистерия, чиято единствена истинска биография е описанието: той е вселенска сила, консуматор на светове. Същество от празнотата, понякога в телесна форма, а понякога в безплътна. Звяр между измеренията.
Има само истории, които разказват, че някога бил велик алхимик, който се опитал да отключи тайните на вселената и бил прокълнат за арогантността си. Други легенди разказват, че е древно същество от странна гравитация, персонализираната бездна — засукан глас от оригиналната тъмнина, преди първата светлина във вселената. Има и други по-стари легенди, които разказват, че той е изгаснала звезда, сложна и съзнателна черна дупка — мотивите му са незнайни, силата му е непреклонна, той е разрушаващата сила отприщена връз самото съществуване.
(*Enigma — Енигма)"
"npc_dota_hero_tinker_bio" "Миниатюрната раса на Boush the Tinker е известна с интелекта и хитростта си, както и с враждебното си отношение към магията. Заради гордостта си, те оцеляват чрез остроумието си и използват само онези природни сили, които могат да бъдат отключени чрез рационални методологии. Дори това въздържание е довеждало до големи проблеми, както Boush може да свидетелства. Някога ключов изследовател на природните закони, Boush the Tinker повел обширно интелектуално изследване, свързано с механизмите на природата, създавайки подземна лаборатория в обгърнатите от мъгли пустини на Виолетовото плато. Ненавиждайки магьосниците заради опасността, която представляват за света, Boush и неговите Tinker съдружници надменно създали портал, водещ до измерение отвъд границите на разбираемото, което поставило началото на кошмарите им. Черна мъгла се надигнала от пещерните дълбини на Виолетовото плато, обгръщайки го в перманентна тъмнина, от която кънтели безкрайни звуци на ужас. Boush успял да избяга само с остроумието си и наличните си приспособления, единственият Tinker, оцелял след инцидента във Виолетовото плато."
"npc_dota_hero_sniper_bio" "Кардел Зоркооки бил роден дълбоко в планинските долини на Кнолен, където от незапомнени времена народът на проницателните хорица оцелявал, като ловял странните създания, живеещи по стръмните скали над тяхното село. Убивали ги от разстояние и събирали техните паднали трупове. Зоркооки бил сред най-добрите от този странен народ, чиито огнестрелни оръжия не само изглеждали завладяващо, но и стреляли също толкова добре.
В деня, когато бил призован, за да получи пълноправен статут в своето селце, Зоркооки бил подложен на древен тест. С един изстрел от долината трябвало да свали звяр, намиращ се на скалите. Пропускът означавал позор. Докато цялото село бдяло, Зоркооки направил своя изстрел. Дебнещото скално създание паднало, а тълпата го аплодирала. Но когато трупът бил донесен, селото занемяло. Старейшините видели, че куршумът е пронизал единственото му блестящото му око, но след това бил паднал в стиснатите челюстите на създанието. Този зловещ знак загатвал изпълнението на тъмно пророчество, разказващо за величието и изгнанието на стрелеца, направил такъв изстрел. И тъй Sniper* Зоркооки, бил отритнат от своя род поради собствените си умения и принуден да странства, докато не изпълни останалата част от пророчеството, постигайки невероятна сила на бойното поле.
(*Sniper — Снайперистът)"
"npc_dota_hero_necrolyte_bio" "Във времена на голяма чума, неизвестен монах с тъмни наклонности, на име Ротунд'жар, бил повишен в кардинал заради бързата смърт на всички негови висшестоящи. Докато другите от ордена отишли да помагат на болните, новоизбраният кардинал се усамотил в рамките на катедралата Румуск, кроейки схеми, за да придобие собствеността на умиращи благородници, обещавайки им душевни награди, ако му припишели земните си притежания. Когато чумата се оттеглила, по-висшия орден обърнал внимание на поведението му. Обвинили го в ерес и бил осъден на служба в чумното отделение, омагьосан от заклинания, които щели да подсигурят бавно и продължително боледуване. Но не взели предвид природния му имунитет. Ротунд'жар се разболял, но вместо да умре, болестта засилвала силите му, превръщайки го в същински покварен маг, папа на епидемиите. Той се провъзгласил за Necrophos, обикалял света, разпространявал чума навред, където отидел и увеличавал ужасяващата си мощ с всяко село, което унищожавал с епидемичното си присъствие."
"npc_dota_hero_slardar_bio" "Slardar е слидърийн, един от Дълбоките, пазител на необятна мрежа от потънали градове и античните богатства погребани в тях. В тъмните бездни на най-дълбоките океански бездни, слидърийнският страж патрулира тайните съкровищници. Вечно бдителен срещу земноводните крадци, изпратени надълбоко от алчни сухоземни магьосници. Той е извънредно лоялен, а неговата необщителна природа крие задълбочени познания за най-потайните морски кътчета. Издигайки се от дълбините, въпреки болката, причинена му от ярката светлина, той провежда свое разследване, за да е сигурен, че никой не заговорничи срещу дълбините, а понякога дори е в безмилостно преследване на малцината, успели да откраднат предмет от потъналата съкровищница. Заради това, че е прекарал целия си живот в огромно налягане, под страховитата тежест на морето, Слардар, слидърийнският страж е създание с върховна мощ."
"npc_dota_hero_beastmaster_bio" "Карох бил роден в семейство от селски произход. Майка му починала при раждането, а баща му, ковач за последния крал на Слом, бил стъпкан до смърт, когато той бил на пет. Приютен в царската менажерия, Карох израснал между всичките зверове на кралския двор: лъвове, горили, диви елени и по-непознати животни, в които малко хора вярват. Когато хлапакът навършил седем, невиждан дотогава звяр бил доведен от един пътешественик. Завлечен във вериги пред краля, звярът проговорил, но устата му не помръдвала. Неговите думи — молба за свобода. Кралят само се изсмял и наредил на звяра да го забавлява. Но когато той отказал, кралят го ударил със скиптъра на лудостта и наредил звяра да бъде затворен при другите животни.
През следващите месеци, момчето скришно носело храна и лекарства на раненото създание, но това единствено забави неизбежното влошаване. Безмълвно, звярът проговарял на момчето и с времето връзката им се подсилвала, докато момчето не открило, че може да говори с всички животни в кралската менажерия. През нощта, в която звярът умрял, гневът изпълнил душата на момчето. Той подбудил животните от двора на въстание и отворил клетките им, за да настане хаос из двореца. По време на анархията последния крал бил смачкан. В хаоса, един величествен елен се поклонил на момчето, което го било освободило, и Beastmaster* го яхнал, прескачайки високите стени на имението и избягал. Вече мъж, Beastmaster Карох, не е загубил способността си да контактува с дивите същества. Той възмъжал като воин в унисон със свирепостта на природата.
(*Beastmaster — Повелителят на зверовете)"
"npc_dota_hero_venomancer_bio" "В Киселинните джунгли на остров Джиди, отровата тече в кръвта и бълбука из вътрешностите на всяко същество, което се катери, припка или спуска между флуоресцентните лозя, от които капе разяждащ сок. Въпреки това, дори и в тази токсична менажерия, Venomancer* бил признат като най-отровния. Преди векове той бил билкар, познат като Лесал, прекосил залива на Фадж с малка лодка, търсейки потенциални екстракти от кората и корените на дърветата, но вместо това намерил кошмарна трансформация. След две левги навътре в острова Лесал намерил влечуго, дегизирано като епифит. По погрешка опитал да го откъсне и бил ужилен. В отчаянието си той използвал частичните си знания относно лечебните билки в джунглата, смесвайки отровата на (набързо удушено) влечуго с нектар от бронирана орхидея, за да си стъкми противоотрова. В миговете преди черната парализа да го обземе напълно, той си я инжектирал чрез трън от орхидеята и веднага изпаднал в кома.
Седемнадесет години по-късно нещо се раздвижило в кътчето, където той паднал, изхвърляйки натрупания с годините хумус — Venomancer. Лесал билкарят вече го нямало — той се превърнал в Лесал вестителя на смъртта. Неговите спомени били изтрити, а плътта му била проядена и заменена с нов вид материя — един съюз между отровата на влечугото и жлъчната обвивка на орхидеята. Киселинните джунгли на Джиди приветствали новия си господар, заради когото дори и най-злите хищници научили да се подчиняват и крият, за да спасят живота си. Зловещият остров се оказал твърде ограничен, и някъде дълбоко в сърцето на Venomancer човешкият копнеж на Лесал го накарал да търси нови отрови и да донесе още смърт.
(*Venomancer — Отровителя)"
"npc_dota_hero_faceless_void_bio" "Мрачното страшилище, познато като Faceless Void, е посетител от Класзурем, царство отвъд времето. Остава загадка защо това същество от друго измерение вярва, че борбата за Камъните на възмездието си заслужава проникването в нашия физически свят, но очевидно смущението на силата в неговия свят се е отразило и на съседните измерения. Времето не означава нищо за Мрачното страшилище, освен начин да осуети плановете на неприятелите си и да помогне на съюзниците. Неговото абстрактно виждане за света му е дало безчетна власт, с която е способен да спечели всяка битка сам."
"npc_dota_hero_death_prophet_bio" "Кробелия била Death Prophet*, което е един вид врачка, но само за най-богатите благородници, които искали да надникнат отвъд воала. Но след години пророкуване за другите, тя започнала да дири нишки относно своята собствена съдба. Когато смъртта ѝ отказала да отстъпи своите тайни, тя опитала да ги откупи с живота си. Но солената цена се оказала недостатъчна.
Смъртта я отблъсквала отново и отново, навеки спотайвайки от нея най-дълбоките си мистерии, докато в душата ѝ нараствала ревност. Другите биха били готови да умрат за задгробния живот — защо тя не можела? Защо тя самата трябвало да бъде захвърляна обратно връз бреговете на живота изпълнен с такава отегчителна обикновеност? Защо не била достойна за едното нещо, което всички други живи същества приемали за даденост? Въпреки това, не губела куража си.
Всеки път, когато се завръщала от гроба, отнасяла малка частица смърт със себе си. Привиденията я следвали като фрагменти от разбита ѝ душа. Кръвта ѝ се разреждала, превръщайки се по-скоро в ектоплазма, а създанията, които пирували след здрач я приемали за една от тях… Тя давала по малко от живота си с всяка кончина и започнало да ѝ се струва, че иде нейната гибел. Нейното увлечение към смъртта се удвоило и без други клиенти, освен себе си, Кробелия се хвърлила още по-страстно към бездните на смъртта, целеустремена да задоволи единственото пророчество, което ѝ се изплъзвало. Това, че някой ден Death Prophet вече нямало да се завърне от мъртвите.
(*Death Prophet — Пророчицата на смъртта)"
"npc_dota_hero_pugna_bio" "В рожденото царство на Pugna, близо до цепнатините на Отвъдните простори, имало манастир, посветен на изкуствата на Забвението, които извличали силите си от подземни енергии. Висшият майстор на храма се споразумял да премине в Забвението няколко години по-рано, оставяйки академията си без лидер. От момента на смъртта на майстора регентите на храма започнали гадателски ритуали, за да открият превъплъщението му и в крайна сметка всички знаци се струпвали над непосредствения съседен квартал. Неколцина селяни приклекнали в сянката на храма, техните алеи и площади се изпълнили с детски смях.
Pugna, обикновен тринадесетмесечен жител, бил единственият кандидат от местните хулигани и в деня на назначението си той бил представен в храма редом с други двама обещаващи дребосъци. Ламите предложили на децата купища от захабени реликви, които били ценни притежания на техния предишен висш майстор. Едно момче посегнало за порфирния жезъл на ламата… и го пъхнало в ноздрата си. Едно палаво момиче издърпало амулет, който също принадлежал на ламата, и незабавно го погълнало. Pugna огледал хладно другите двама и се засмял весело, и ги запалил с изумруден огън, превръщайки ги в прах. След това грабнал жезъла и амулета, казвайки „Мои са!“. Регентите го вдигнали на раменете си, увивайки го в одеждите на техния висш майстор, и бързо го понесли към трона, преди настроението му да се променяло. В рамките на пет години храмът също се превърнал в купчина прах, което безкрайно се нравело на Pugna.
(*Pugna — Свадливецът)"
"npc_dota_hero_templar_assassin_bio" "Ланая, Templar Assassin*, открила призванието си вследствие на странна поредица от събития. Обзета от склонността към науката, тя прекарвала ранните си години, отдавайки се в щателното изучаване на природните закони — надзъртайки в наръчниците за магия и алхимия, пресъздавайки експерименти от изгорелите фрагменти на Виолетовите летописи и наизустявайки наблюденията на Проницателните пазители на архива. Поначало тиха и потайна натура, трудностите по придобиването на тези предмети подсилвали умението и да се прокрадва. Ако била малко по-сдържана, е имала възможност да се прочуе в гилдията като изключително начетен крадец. Вместо това нейните проучвания я водели към все по-мрачни и затънтени кътчета.
И тъй тя посветила своите потайни способности на целта да разкрие тайните на вселената, но вместо това пред нея се открила мистериозната врата, която съществувала в самата природа: входът към най-потайния храм. Интелектите, който били отвъд този портал, се оказало, че наистина я очаквали, а каквито и мистерии да се разкрили в момента на тяхното откриване, то това било нищо в сравнение с отговорите, които щели да предоставят на Ланая, ако продължи и служи на тях. Тя се заклела да пази тайните, а и освен това, чрез задължението си към Потайния храм, тя щяла да задоволи своята безкрайна жажда за знание. В очите на всеки неприятел, който премахва, я очакват още тайни разкрития.
(*Templar Assassin — Тамплиерката убийца)"
"npc_dota_hero_viper_bio" "Въпреки отмъстителния, подобен на садистичен магьосник, който го хванал и се опитал да го опитоми, Viper бил странно доволен да бъде измъкнат от затворените и неизменни Отвъдните простори, където неговата раса живяла милиони години, след като тектонско приплъзване затворило Недърдрейк в сияйни пещери. Viper прекарал повече време да се предаде на заклинанията на магьосника, надявайки се да научи какво може да направи с черните магии. Но скоро осъзнал, че малко магии са толкова смъртоносни, колкото токсините, които имал по рождение. Изцеждайки киселина, която бързо разяжда решетките на клетката му, Недърдрейк се освободил от оковите си, изплюл отрова в очите на стария магьосник и полетял нагоре, за да съобщи, че светът си има нов господар.
*(Viper — Пепелянка)"
"npc_dota_hero_luna_bio" "Как се била оказала принизена до това положение? Тя, нявгашния бич на равнините, безмилостната лидерка на хора и зверове, способна да поражда терор, гдето пожелае. Сега била далеч от дома, докарана почти до полуда от глад и месеци скитане, нейната армия отдавна била мъртва, ако не и нещо по-лошо. Докато стояла на ръба на древна гора, чифт греещи очи я наблюдавали от един голям клон. Нещо красиво и смъртоносно дирело храна в замиращия здрач. Без да гъкне, то се изърнало и побягнало. Яростта я връхлетяла. Стискайки проядена от ръждата кама, тя се втурнала към звяра, решена да възстанови дори частица от старата си слава, но плячката ѝ се изплъзнала. Три пъти приклещвала съществото между скалите и дърветата. Триж пъти се нахвърляла само за да види как сянката му се скривала дълбоко в гората. Но пълнолунието дошло и следите на създанието станали лесни за проследяване.
Пристигайки връз една поляна на висок хълм, звярът се разкрил пред нея под формата на голяма котка, която спокойно я чакала, седейки. Когато жената размахала своята кама, звярът се надигнал, изревал и се нахвърлил. Смъртта, сякаш, най-сетне идвала за нея в това странно място. Тя стояла спокойна и готова. За миг звярът грабнал камата от ръката ѝ, а след това изчезнал в гората. Тишина. Появили се качулати фигури. С благоговеен тон те разкрили, че Селемена, богинята на Луната, била избрала нея, давала ѝ напътствия и я изпитвала. Несъзнателно тя преминала свещените обреди на Мрачната Луна, воините на Сребронощните гори.
Бил ѝ предложен избор: да се присъедини към Мрачната Луна, кълнейки се във вярна служба на Селемена или да напусне и нивга да не се завръща. Тя не се поколебала. Възползвайки се опрощението си, тя отрекла тъмното си минало, приела новата си съдба под името Luna от Мрачната луна, страховитата лунна ездачка, безскрупулна и вярна до гроб закрилница на Сребронощните гори."
"npc_dota_hero_dragon_knight_bio" "След години преследване на легендарния Елдуърм, рицарят Девион открил разочароващ неприятел: страховитият Слайрак бил станал стар и немощен, крилете му били съдрани, малкото от останалите му люспи били изгнили, зъбите му били затъпели, а огнените му дихания вече не били по опасни от мокри кибритени клечки.
Не намирайки никаква чест в убиването на дракона, рицарят Девион се приготвил да се обърне и да остави стария си неприятел да умре на спокойствие. Но някакъв глас се промъкнал в мислите му и Слайрак прошепнал молба към Девион да го удостои със смърт в битка. Девион се съгласил и бил възнаграден отвъд очакванията си за това милостиво дело. При забиването на острието си в гърдите на Слайрак, драконът пронизал гърлото на Девион с нокът. Когато кръвта се смесила, Слайрак прехвърлил мощта си редом с Кръвния поход, изпращайки всичката сила и вековни мъдрости у рицаря. Смъртта на дракона запечатала връзката им и Драконовият рицар бил роден. Античната мощ спи у Драконовия рицар Давион, събуждаща се, щом той я призове. Или може би драконът е онзи, който призовава рицаря…"
"npc_dota_hero_dark_seer_bio" "Бърз, щом е нужно, както и изкусен стратег, Иш'Кафел — Dark Seer* не ползва остри оръжия, за да надвие своите врагове, а вместо това разчита на силата от могъщия си ум. Талантът му се състои в умението да манипулира битката в своя полза. Родом от място, което нарича „Земята отвъд стената“, Dark Seer остава пришълец тук — войн от царство отвъд воала на тази реалност.
Някогашният велик генерал сред своя народ и доблестен защитник на божествения крал Даматрукс, армията на Dark Seer била пометена от далеч по-голяма военна сила през финалните дни на великата гранична война. Изправяйки се пред сигурен разгром, той направил един последен отчаян ход: повел вражеските сили в лабиринта между стените. В последния миг, точно преди поражението, той преминал през стените и после ги затворил навеки в експлозивно отприщване на мрачна енергия. Когато прахта се уталожила, той видял, че бил спасил народа си, но се озовал облян от слънцето на различен свят, без да има обратен път към своя. Сега той се е посветил да докаже уменията си като военен стратег и е дал обет да покаже, че той е най-великият тактик, когото този странен нов свят някога е виждал.
(*Dark Seer — Мрачният ясновидец)"
"npc_dota_hero_clinkz_bio" "В сърцевината на Кървящите хълмове се простирала гора с площ над хиляда левги, наречена Възвишението, където черни езера събирали кръвта от високите местности. Неин владетел бил милосърдният и щедър крал маг Сътерекс. Заклет пазител на Възвишението, Clinkz придобил славна репутация за способностите си с лъка. През третото столетие от управлението на краля маг, демонът Мараксиформ се надигнал от шестия ад, за да завладее гората. В отговор на това кралят маг постановил ненарушимо заклинание — обещавайки, че на този, който сразял демона, щял да бъде връчен вечен живот.
Не знаейки за това заклинание, Clinkz се впуснал яростно в битката, бранейки родните си земи от огнените набези на демона. Той успял да изтласка Мараксиформ до самите врати на шестия ад, връз чийто огнен праг двамата се впуснали в смъртоносен конфликт. Тежко ранен, демонът изпратил порив адски огън към Clinkz, докато той изстрелвал последната си стрела. Стрелата уцелила смъртоносно демона, а своевременно с това струята адски огън се разстлала из цялата гора, осветявайки черните езера и изгаряйки Clinkz жив в мига, когато демонът загинал. Точно тогава, докато Clinkz горял в предсмъртна агония, заклинанието на краля маг се задействало и го спасила от гибел. Clinkz останал запазен в това нечестиво състояние — вечно горящо същество, съставено от кости и гняв, уловено в самия смъртен акт, носейки дъха на адския огън у себе си през своето пътешествие във вечността."
"npc_dota_hero_enchantress_bio" "Айуща изглежда като невинно, безгрижно същество от горите, и въпреки че това със сигурност е вярно, то не конкретизира цялата ѝ история. Тя добре разбира страданията на природния свят. Обикаляла е надалеч и е странствала из светли и пусти гори, във всякакъв климат и всеки сезон, където отивала си създавала приятели, споделяла новини, лекувала и донасяла смях. В светове разцепени от война, горите са изсичани за създаването на кораби и обсадни машини, и даже в мирни места, дърветата са изсичани за създаването на домове и като гориво за безброй много сърца.
Айуща чува молбите на малките същества, потайните народи, които се нуждаят от зелена сянка и покрив от листа, за да процъфтят. Тя се вслушва в тези, които нямат други слушатели. Носи историите им от гората до света, вярвайки, че нейното добро настроение е вид чародейство, което само по себе си може да обещае добро бъдеще."
"npc_dota_hero_omniknight_bio" "Пурист Тъндърот бил силен, отдаден и възвишен рицар, заклел се към йерархията, превърнала го от обикновен оръженосец в опитен рицар с висока репутация. Той посветил целия си живот в служба на Всевиждащата наука за светлината. Това било тяхната свещена борба и той бил толкова привързан към задълженията си, че нивга не поставял под въпрос важността им, тъй като имал силата и буйната доблест на младостта. Но през годините, докато неговите деди умирали и били погребвани в примитивни гробища, направени в калта, докато неговите братя падали в битки с безчет същества, които отказвали да се преклонят пред Науката за светлината, докато неговите оръженосци били избивани от битките, чумата и лошата вода, той започнал да се пита за значението на обета и целия поход.
След дълбока медитация той се разделил с армията си и започнал дълъг и мъчителен път обратно към скалите на Емаурак и там той задал предизвикателство към свещениците на Науката за светлината. Никой рицар не бил оспорвал правотата им досега и те се опитали да го хвърлят в яма за жертвоприношения, но Пурист бил непоклатим. Когато се изправил срещу тях, той започнал да блести в свещена светлина и те видели, че Науката го е избрала, за да се яви чрез него. Първожрецът го отвел на пътешествие, траещо седмици в още по-дълбока светиня, светинята на светините, където чакали не някаква абстрактна концепция на мъдростта и прозрението, не някаква издълбана реликва изискваща богато въображение, за да бъде разбрана, а техния първообраз. Тя не просто се заселила в тези скали за милиарди еони. Ни най-малко, Тя ги била създала. Науката за светлината създала необхватната минерална обвивка на планетата около себе си като защита срещу безбройните заплахи от космоса.
По този начин Всевиждащата сила създала света. На същия ден разкрила на Пурист и други тайни. Рицарят нямал причина да опровергае историята. Може би Науката на светлината е лъжец, скрит дълбоко в затвора Ѝ от камък, и не е създателят на света, но тя никога не се усъмнила отново в неговата вяра. Неговата кампания най-накрая придобила значение. И вече нямало съмнение, че славните сили, които го насищали и давали сила на другарите му в битката, са истински."
"npc_dota_hero_huskar_bio" "Излизайки наяве от мъчителната агония на свещения Нотълски свят, Huskar отворил очите си виждайки разточителния свещеник на сенките — Dazzle*, който изпълнявал задълбочено заклинание над него. Против древните ритуали на ордена Дезун, душата на Huskar била спасена от вечността. Но като всички, които се изправяли пред Нотъл, той открил, че бил безвъзвратно променен. Вече неподчинен на прищевките свързани със смъртното му тяло, неговите собствени живителни сили станали източник на изключителна мощ. Всяка пролята капка кръв се възвръщала десетократно със свирепа, изгаряща енергия. Въпреки това тази новооткрита дарба разгневявала Huskar, защото заради спасението му от Нотъл, Dazzle го бил лишил от място измежду боговете. Собствената му свята саможертва била отхвърлена.
С времето старейшините на ордена търсели начини да увеличат влиянието си и се съгласили, че Huskar би бил страхотен инструмент в кампанията им. Но превръщайки се в обикновено оръжие за ордена, който го бил лишил от наследственото му право, само разстройвало Huskar още повече. Когато първата жар от военни огньове се появила на хоризонта, той напуснал родния си дом, за да открие нови съюзници. Същевременно с това търсел достойна кауза, заслужаваща отприщването на мощ, която само пълната му саможертва би могла предизвика.
(*Dazzle — Поразителния)"
"npc_dota_hero_night_stalker_bio" "Нищо не се знае за миналото на Night Stalker* — има само слухове. Съществуват древни разкази, вплетени в митологията на всяка раса и култура, за невероятно време преди слънчевата светлина и деня, когато нощта царяла сама и светът бил покрит със създания на мрака — създания като Баланар, Night Stalker.
Говори се, че в зората на първия ден, всички нощни създания погинали. Всички, освен едно. Същинско въплъщение на злото, Night Stalker се наслаждавал на злостта си. Той създал първичната роля на нощния ужас, Торбалан и всяко друго чудовище плашещо малчуганите. Стига да имало деца, негово било привидението, което ги ужасявало. Това е роля, на която се наслаждава. Той действително преследва лековерните, беззащитните, тези, които са се отклонили отвъд осветените пътища или са отхвърлили предупрежденията на околните. Night Stalker служи като живо доказателство, че най-лошият кошмар на всяко дете… е реалност.
(*Night Stalker — Нощният преследвач)"
"npc_dota_hero_broodmother_bio" "Векове наред, Черната Арахния, Broodmother*, се криела из тунели от мрачна лава под тлеещата калдера на планината Пиротеос, отглеждайки милиони излюпени паячета в безопасност и изпращайки ги да търсят плячка в света на повърхността. По-късно през годините, везирът на Алчността, Птолоптал, издигнал своя магнетитен храм върху склоновете на затихналия вулкан, знаейки, че мародерите, които биха поискали да издирят имането, осквернявайки храма му, трябвало да оцелеят из проходите, обитавани от безчетните паяци.
След хилядолетия на майчински мир Черна Арахния, започнала да получава посещения от джебчии, плешиви рицари и знатни младежи — всичките вкусни, разбира се, но въпреки това с тенденцията да създаде не толкова благоприятна среда за нейното невинно потомство. Уморена от нахлуванията, тя си уредила посещение до Птолоптал и когато желанието ѝ било отхвърлено, тя омотала Везира в коприна и го заделила за специално угощение за рождения ден.
За съжаление, липсата на господаря на магнетитния храм само окуражило нова вълна натрапници. Когато едно от новородените ѝ било настъпено от непохватен приключенец, тя достигнала до предела на коприненото си въже. Черната вдовица отишла на повърхността и обявила стремежа си да се отърве от всеки възможен натрапник, дори и да е последният герой, докато не осигури безопасност и здравословна среда за скъпоценното ѝ потомство.
(*Broodmother — Майката на люпилото)"
"npc_dota_hero_bounty_hunter_bio" "Когато преследваните разказвали истории за Гондар, Bounty Hunter*, никой не би могъл да е сигурен кои от тях са верни. Шепнейки, те разказвали, че бил изоставен като ненужен товар и научаването на ловните умения било просто въпрос на оцеляване. Други пък са чували, че бил сирак от войната, взет под закрилата на великия ловец Сорук, за да научи уменията му с острието, докато дебнели плячка в тъмните гори. Други вярват, че бил уличен калпазанин, израснал в гилдия от джебчии и крадци, трениран в изкуствата на хитростта и заблудата. Около огньове в дивата провинция потенциалната му плячка разказвала слуховете за деянията на Гондар, с все по-нарастваща уплаха. Според тях, той преследвал краля тиранин Гоф, години след като полуделият регент изчезнал в изгнание, като накрая поднесъл главата и скиптъра му за доказателство. Говори се също, че той влязъл в бунтовническите лагери в Хайсийт, довеждайки легендарния крадец Бялото наметало, за да бъде осъден за престъпленията си. И че той приключил кариерата на Сорук ловеца, осъден като престъпник заради убийството на ценен звяр, който бил притежаван от принца. Историите за невероятните умения на Гондар се разпростират все повече с всеки дързък подвиг, всеки по-невероятен от предишния и всяка мишена по-неуловима от предишната. Преследваните знаят, че за правилната цена всеки може да бъде намерен. За правилната цена дори и най-силните ще усетят как страха ги спохожда в сенките.
(*Bounty Hunter — Ловеца на глави)"
"npc_dota_hero_weaver_bio" "Тъканта на съзиданието се нуждае от постоянна грижа, за да не стане опърпана. Защото, когато се разнищи, цели светове ще бъдат погубени. Работата на Weavers* е да поддържат тъканта спретната и поправят износени места в мрежата на реалността. Също така те я защитават от същества, които гризат и снасят яйцата си в опърпаните ѝ места, чиито отрочета могат бързо да погълнат цяла вселена, ако Weavers се разсеят за миг. Скитскър бил майстор Weaver, на когото било поверено малко парче от плътно изтъкано и избеляло съзидание. Но работата не била достатъчно задоволяваща. Не му давало мира, че първоначалната работа по съзиданието лежала в миналото. Неясният образ на тъкачния стан си бил свършил работата и отминал нататък. Той искал да прави нещо повече, вместо обикновената поддръжка — да изтъче светове по собствените си представи. Той започнал да прави малки промени по своето местенце, но трепетът на съзиданието се оказал пристрастяващ и неговите щрихи станали по-смели, променяйки сътворената шарка от неясния образ на тъкачния стан.
Пазачите дошли с ножиците си и светът на Weaver бил скастрен, окълцан от космическия гоблен, който те претъкали без него. Скитскър се оказал сам, отритнат от своя вид, положение, което би било мъчително за всеки друг Weaver. Но Скитскър се зарадвал — сега бил свободен. Волен да създава за себе си, да започне изново. Суровините, от които се нуждаел, за да направи нова реалност, били навсякъде около него. Нужно било само да разкъса този стар свят по шевовете.
(*Weaver/Weavers — Тъкача/Тъкачите)"
"npc_dota_hero_jakiro_bio" "Дори измежду най-магическите зверове, двуглавия дракон е изрод. Равни части от лед и огън, хитър и гневен, съществото познато като Джакиро лети над овъглени и заледени бойни полета, унищожавайки всички, които му се противопоставят. Драконите пайрексай винаги излюпват по две дракончета. Известни със свирепостта си още от първите моменти в живота им, ново излюпилите се дракони от този вид винаги се опитват да убият техният брат или сестра, докато са в гнездото. Само най-силните ще оцелеят. По този начин силата на рода пайрексай е подсигурена. По някаква случайност на природата, изродът Джакиро се излюпил от едно яйце, комбинирайки в рамките на един индивид целия асортимент от умения на разнообразните пайрексай видове. В капан на обвивката на чудовищното си тяло, с обединените сили на леда и огъня, и вече никой враг не е в безопасност."
"npc_dota_hero_batrider_bio" "Няма такова нещо като хармония между съществата в джунглата Яма Раскав. От ухапване, лапа, жило или копито, a дори и най-малкият знак на слабост означава бърза смърт. Казват, че Ездачът бил просто човек, режещ слама в семейното поле, когато бил отвлечен от огромен прилеп търсещ жертва. Но това момче имало по-добра идея, изкачило се връз гърба на звяра и го ударило с инструментите си. Измъквайки се от кървавата катастрофа, опиянен от тръпката от полета, детето разбрало призванието си.
Момчето пораснало и всяко лято се завръщало в семейното поле, то често навлизало в храсталака, опитвайки се да възвърне тръпката от първата си среща със смъртта във формата на челюсти или фатално падане. Годините минавали, но огънят в сърцето му само ставал по-силен. Той изучавал дивата растителност, навлизайки все по-дълбоко с всяка експедиция, докато най-сетне не открил пътя до пещери изпълнени с враждебност. Казват, че в навечерието на знойна лятна нощ, когато Ездачът нахълтал вътре, имал само въже, бутилка течен кураж и изгаряща решителност да усети небесата още веднъж…"
"npc_dota_hero_chen_bio" "Роден в безбожния и безплоден Хазадал, Chen израснал сред преселническите племена, които едва-едва свързвали двата края, за да просъществуват в тлеещата пустинна жега. Използвайки древна форма на животинско опитомяване, народът на Chen усърдно стопанисвал пустинята с локутхи, закърнял вид подземен дракон, който топял пустинния пясък и го превръщал в туби от стъкло, които събирали дъжда, който валял дваж годишно. Винаги на ръба на глада и жаждата, биейки се със съседите и помежду си, един съдбовен ден кланът на Chen направил грешката да обсади погрешния керван.
През ожесточената битка, която последвала, кланът на Chen бил обезсилен. Бронираните рицари на Стадото набързо се справили с опитомените локутхи, който атакували и умирали на талази. Членовете на племето последвали съдбата на драконите. Chen се борил със зъби и нокти и погинал… или поне така би трябвало. Но разгромен и на колене, той посрещнал своята екзекуция смирено, подлагайки врата си към острието. Трогнат от куража на Chen, екзекуторът прибрал меча си. Вместо посичащото острие, на Chen бил даден следния избор: смърт или прелом на веруюто. Chen свирепо приел новата вяра. Той се присъединил към Стадото и заслужил бронята си, прилагайки един подир друг кървав прелом на веруюто. А сега, с фанатизма от приложения прелом на новото верую и във вихъра на умението си да опитомява животни, той дири неверници и ги посвещава към последното им възмездие."
"npc_dota_hero_spectre_bio" "Точно както по-високите нива на енергия търсят по-ниски, Фантома, познат като Меркуриал, е същество, изградено от силна и яростна енергия, който намира себе си за силно изтощен от сцените на борба, които се развиват във физическия свят. Докато нормалното ѝ спектрално състояние надхвърля сетивните ограничения, всеки път, когато поеме физическа проява, тя страда от загуба на себе си, въпреки че това не е целта ѝ. По време на битка нейната идентичност се разбива и преконфигурира и тя започва да възвръща сетивата си. Тя разбира, че е Меркуриал Фантомът и така всички нейни преследвачи са само сенки на един истински фантом. Фокусът идва в борбата за оцеляване; нейният истински ум се самооткрива. До последните мигове на победа или разгром тя надминава материалното и се възвръща още веднъж към нейната безконечна форма."
"npc_dota_hero_doom_bringer_bio" "Онзи, който пламти, но не изгаря, поглъща без насита, убива и е напълно безнаказан — Луцифер носи гибел на всеки, който му се изпречи. Отнасяйки души връз върха на огнен меч, той бил Падналия. Нявга облагодетелстваният генерал от царството отвъд светлината бил прокуден заради прегрешение изразяващо се в неподчинение — не склонил да коленичи.
Шест пъти името му било известявано от върховната камбана на Вашъндол. Шестдесет и шест пъти крилата му били жигосвани, докато накрая останали само пушещи угарки. Обезкрилен, той се измъкнал от оковите, които го обвързвали към светлината и крещейки паднал на земята. Кратер в пустинята, а раят бил изгубен блян. Сега той атакува без пощада и мотив. Единственото живо същество, което преминава свободно измежду седемте тъмни владения. Doom* предвожда свой собствен ад навред. Непокорен до самия край. Рано или късно светът ще му принадлежи.
(*Doom — Носителя на гибелта)"
"npc_dota_hero_ancient_apparition_bio" "Калдр, Ancient Apparition, е илюстрирано изображение от времето отвъд. Той извира от студа, безкрайното пространство, което заедно предшества вселената и очаква края си. Калдр е, Калдр е бил, Калдр ще бъде… и това, което възприемаме, което ни изглежда, е най-малкият избледнял отзвук на истината, вечният Калдр. Някои вярват, че възрастта на космоса и наближаващите му последни мигове, блясъкът и силата на Калдр също ще се засилят — Ancient Apparition ще стане по-млад и силен, когато краят на вечността наближи. Неговият захват от лед ще донесе края, изображението му ще донесе светлина, твърде ужасяваща да се понесе. Нивга веч привидение!"
"npc_dota_hero_ursa_bio" "Улфсаар, воинът, е най-свирепият член на мечешкото племе, защитаващо земята и хората му. По време на дългите зими, докато майките спят и кърмят малките, мъжкарите патрулират около земите — неуморни, бдителни защитници на старите се пътища. Чувайки заглушените, но растящи мълви за разпростиращо се зло, Улфсаар застанал начело на границите на неговата горска родина, възнамерявайки да проследи и унищожи източника на заплахата, преди тя да може да застраши живота на неговите хора. Той е гордо същество със сияещ силен дух, напълно заслужаващ доверие, верен съюзник и защитник."
"npc_dota_hero_gyrocopter_bio" "След безкрайна служба по време на войни, катаклизми, бунтове и революции здравият като месинг Аурел бил видял достатъчно. Но в допълнение на няколко дрънкулки и щедрата пенсия, някогашният инженер напуснал с нещо значително по-интересно — отдавна забравена недовършена схема за жирокоптер, първото ръчно управлявано немагическо летящо устройство. Като се усамотил на неизвестния Пепеляв архипелаг с нищо друго, освен време и пари, той заловил на работа по устройството.
С отминаването на годините и трупащите се останки на неуспешните прототипи, той започнал да се чуди дали механичният полет въобще бил възможен. Десетилетие и ден след пенсионирането му, в един слънчев следобед с южен бриз, Аурел седнал в последното си творение, настръхнал от негодувание и в очакване на евентуалния неуспех. С голямо усилие изпъхтял, дърпайки запалващата корда и покрил главата си, очаквайки неизбежната експлозия. Въпреки това за негова голяма изненада, той започнал да се издига. А след няколко панически корекции, започнал и да се стабилизира. В рамките на час той се гмуркал и лъкатушел с бриза, изравнявайки се редом до чайките и Аурел открил, че изцяло бил притаил дъх от чудото на полета.
Когато здрачът паднал, той се упътил към работилницата, но съвсем скоро, след като обърнал творението си, топовен гръм разкъсал опашката му перка. Измъквайки се от останките, той изплувал до най-близката суша и наругал кораба, отговорен за разрушаването на творението му, дорде събирал отломките. Дни по-късно, когато Аурел се завърнал в работилницата си, той започнал да работи по-нов жирокоптер, но този щял да има способността да носи далеч по-тежък и по-опасен товар."
"npc_dota_hero_spirit_breaker_bio" "Баратръм* зован още Spirit Breaker** е величествено и могъщо същество, стихийно жестоко и интелигентно. Той решил да размести пластовете на материалния свят, за да вземе участие в събития, чиито последствия отеквали дори из царството на елементите, което било неговият дом. И с тази цел той приел форма, която да му служи добре както в нашия свят, така и отвъд него. Физичната му форма взаимствала от силите на този свят и дори отвъд тях. Съчетавайки биволски, така и маймуноподобни черти — рога, копита и ръце. Тази външност символизирала вътрешните му качества на сила, скорост и хитрост. Той носи халка на носа си, за да го подсеща, че е в служба на потаен господар и светът, в който работи, е нищо повече от сянка на истинския.
(*Barathrum — от древногръцката дума βάραθρον (bárathron); 1. пропаст, бездна, яма особено в Атина, където са били хвърляни престъпниците; 2. пъкъл, ад, подземния свят)
(**Spirit Breaker — Обезкуражаващия)"
"npc_dota_hero_alchemist_bio" "Свещената наука за химията била семейна традиция на Мрачнопивови, но никой от семейството не бил показвал такава креативност, амбиция и безразсъдство като младия Разил. Все пак, когато започнал да расте, той оставил настрана семейната търговия, за да се опита да създаде злато чрез алхимията.
В акт на подобаваща смелост да защити репутацията си, Разил заявил, че щял да преобразува цяла планина в злато. Прекарвайки две десетилетия в изучаване и подготовка, той се провалил зрелищно и набързо се оказал затворен заради широко разпрострялата се разруха, сторена от обявения експеримент. Въпреки това Разил не бил сред онез, що биха приели спънката с лекота и потърсил начин да се измъкне, за да продължи своето проучване.
Когато новият му съкилийник се оказал свирепо огре, той намерил точно тази благоприятна възможност, от която се нуждаел. След като убедил огрето да не го изяжда, Разил му забъркал напитка, направена от мухъла и плесента, добити от затворническите камънаци. След седмица тя изглеждала готова. Когато огрето изпило отварата, то изпаднало в обезумяла ярост, разбивайки решетките на килията, изригвайки през както през стените, така и през пазачите.
Съвсем скоро се оказали изгубени нейде из гората, заобикаляща града, оставяйки диря от разруха вследствие на тяхното бягство и никакъв признак за преследвачи по петите им. В приятното вечерно сияние от отминаващия ефект на тоника огрето изглеждало бодро, весело и дори нетърпеливо. Съгласявайки се да работят заедно, комбината тръгнала да събира нужните съставки, така че отново опитат алхимическото преобразуване на Разил."
"npc_dota_hero_invoker_bio" "В своята най-ранна, а някои дори биха рекли и най-могъщата си форма, магията основно била изкуството на паметта. Тя не изисквала технологии, пръчици или други принадлежности, освен ума на магьосника. Всички ритуални атрибути били просто мнемонични устройства, чието предназначение спомагало практикуващия да си припомни с изобилни подробности специфичната мисловна формула, която отключвала могъществото на дадено заклинание.
Най-величествените магове през онези дни били благословените с най-великата памет. Но въпреки това, призоваваните заклинания били изключително сложни. Дори толкова много, че всички практикуващи магьосници били принудени да специализират. Най-посветените можели да се надяват, че приживе биха имали адекватна памет за три заклинания или най-много четири. Обикновените магьосници се задоволявали само с две и не било рядко срещано магът на селото да знае само едно. А понякога дори това изисквало да се консултира с магьоснически книги, като противодействие на забвението в редките случаи, когато се наложи да използва заклинанието.
Но сред тези ранно практикуващи имало едно изключение, гений с необятен интелект и изумителна памет, който в последствие станал известен като Invoker*. През ранното си детство, преждевременно развития даровит магьосник научил не четири, не пет, дори не седем чародейства. Той можел да владее не по-малко от десет заклинания и ги изпълнявал незабавно. Той научил още много, но ги счел за безполезни. Щом ги приложел веднъж, прочиствал навеки ума си от тях, с цел да освободи място за по-практични чародейства. Едно такова заклинание било Sempiternal Cantrap**. То дарявало дълголетие с такова могъщество, че онези, които го изпълнили през първите дни на света, все още са сред нас (освен ако не са били смачкани до атомно ниво).
Повечето от тези почти безсмъртни живели тихо, страхувайки се да признаят своята тайна. Но Invoker не е сред онези, които крият своите дарби. Той е античен, притежава познания надхвърлящи тези на всички останали, а в неговия ум някак си все още има място, така че да се побере необятното чувство за собственото му достойнство… Наред с това са и заклинанията, с които се забавлява, докато здрачът бавно настъпва през последните дни на умиращия свят.
(*Invoker — Заклинателят; **Sempiternal Cantrap — Всевечното заклинание)"
"npc_dota_hero_silencer_bio" "Част от седмото и последно поколение от внимателно предопределяни наследници, Нортръм бил отгледан от античния орден Аеол Драйъс, за да бъде най-великият маг, който нявга бил виждан от света. Той бил пророкуваният боен маг, кулминацията на двестагодишно внимателно подбиране на двойки, който щял да донесе слава на ордена и разруха връз заклетите им врагове, Рицарите на Стадото.
Отгледан редом с другите млади магове в скрити жилища из хълмовете на безплодния Хазадал, наставниците на ордена чакали уменията на Нортръм да се проявят. Докато другите ученици усъвършенствали таланта си с огнени, ледени или чародейски заклинания, Нортръм седял тих и бездарен, неможещ да изпълни дори една проста магийка. Денят на финалното изпитание наближавал, а той все така не бил открил магията у себе си. Възмутени наставниците му го хокали, докато децата се присмивали. „Ти не си маг“, обявил главатарят на ордена. Въпреки това, Нортръм не се изнизал тихомълком. В деня на изпитанието той се опълчил срещу младите магове, които му се подигравали. А тогава наставниците му научили важен урок, че липсата на магия… Може да бъде най-силната магия от всички. Нортръм заглушавал младите магове един подир друг и ги побеждавал в битка, докато не станал шампион на Аеол Драйъс, осъществявайки пророчеството."
"npc_dota_hero_obsidian_destroyer_bio" "Част от господарска и авторитетна раса, Предвестникът дебне по ръба на Празнотата, бидейки единственият оцелял от караулно укрепление връз ръба на бездната. Винаги на пост, от този неравен кристален граничен свят, той се вглеждал от поколения в небесата, нащрек за оживление отвъд звездите в тъмата на нощта. Дълбоко скрит зад блестящата рамка на интелекта му се крие ехтящ модел близък до пророчество, мрачна музика намекваща, че в крайна сметка някакво зло ще се събуди, нейде там, отвъд границите на създаденото и ще насочи вниманието си към нашия свят. Фокусиран върху нощното си бдение, Outworld Destroyer* не обръщал внимание на случващото се близо до Слънцето. Но в крайна сметка врявата на Ancients, а и чувството за нарастваща заплаха отвътре, както и отвън, го изпратила към Слънцето, за да навести полетата на войната. Мястото на Предвестника в нашите пророчества е недвусмислено — той трябва да бъде считан за поличба, че ще идат по-лоши неща. Но самото му пристигане е нещо достатъчно лошо.
*Разрушителят от отвъдното"
"npc_dota_hero_lycan_bio" "Бейнхалоу бил роден в благородно семейство от кастата Ембри, най-великата от всички касти в старото кралство Слом. Преди Падението, когато желанията на краля започнали да стават странни, a съветът му се изпълнил със заклинатели и шарлатани, кастата Ембри била първата, която да се изправи срещу алчността на трона. Вече не желаеща да плаща за уважение и вярност, тя изпратила шест хиляди воини в столицата, където те били избити в Клането на вероотстъпниците. И тогава влязла в сила старата поговорка: „Ако ще удряш врата на краля, по-добре му отсечи главата.“.
Разгневен от предателството, кралят избил обширната семейна линия на Ембри, оставайки живи само лорда на кастата и най-младия му син, Бейнхалоу. Пред целия кралски съд, с посрамения лорд окован с вериги за богато украсения мраморен под, кралят наредил на магьосниците си да превърнат момчето във вълк, за да убие баща си. „Направете го,“ — казал кралят — „за да може лорд Ембри да разбере какво е наказанието за предателство.“ Силна магия била изпълнена и детето било трансформирано. Но въпреки че тялото му било променено, духът му останал същия, и вместо да захапе незащитения врат на баща си, той нападнал стражата си, разкъсвайки я на парчета. Дузина от рицарите на краля намерили гибелта си в зъбите на вълка, преди да успеят да го прогонят в нощта. Окованият лорд Ембри се смял, дори и когато кралят го пронизал с меч. Сега наследникът на загубената каста Ембри, Бейнхалоу, обикаля като Lycan*, наполовина воин, наполовина вълк, в търсене на справедливостта за всичко, което е загубил.
(*Lycan — Ликантроп)"
"npc_dota_hero_lone_druid_bio" "Много преди да се промълвят първите истории, бил създаден друидският Клан на мечката. Членовете му били мъдри и фокусирани върху достигане на познания за природния ред. Висшите сили на природата забелязали това и издирили най-добрите и начетени сред тях. Мъдрият стар Сайла, защитник и гадател от клана, поел отреденото бреме за събратя си, и му били дадени Семената със следния завет: „Когато целият свят бъде засенчен, цивилизацията е напуснала тези земи, а светът бъде погубен и отритнат от безкрайни пустини в края на вековете, посади семената.“
Когато проумял поверената му отговорност, Сайла почувствал как годините чезнат, a силата му се възвръщала. Огромно познание озарило ума му. Той имал възможност да материализира собствената си воля в реалността, а с малко концентрация променял и своята физическа форма. Коварни езици разпространили историята за силата на „Семената“ и ужасна война се стоварила върху Клана на мечката. Докато домът на предците му горял, Сайла взел бремето си и побягнал към дивите места.
Годините минавали и с времето всички забравили за Клана на мечката, Сайла и Семената. Избледнели спомените за чудните цивилизации, появили се и изчезнали по времето на Клана на мечката. През вековете Сайла чакал, чакал послание от божествата, тръпнел да настъпи мир между непрекъснато враждуващите области. Чакал в изгнание и тайна края на всичко, завършека на свещения му дълг. Винаги подготвен да се изправи и разруши всичко, що би посмяло да застраши целта му."
"npc_dota_hero_brewmaster_bio" "Дълбоко из Ридаещите планини в една долина под Разрушения град в продължение на векове древният орден на Ойо практикувал своите ритуали по свещения блян. Общували с духовния свят чрез грандиозни празници на пиенето. Роден от плътта на майка си, син на небесен баща, младежът, познат още като Мангикс, бил първият израснал с талантите от двете потекла. Той учил при най-великите естети на ордена, така че след усърдно пиянстване получил правото да се съревновава за титлата Brewmaster*. Това изключително прозвище било най-почитаното сред отдадените на малцовото изкуство люде.
Колкото съревнование по надпиване, толкова и смъртоносна битка, в продължение на девет дни Мангикс пиел и се борел срещу стария майстор. Подир девет нощи те бясно се въртели, препъвали, запъхтени от бойни и пиянски схватки. Докато най-сетне старият майстор не се строполил, повален в пиянски унес — и бил избран нов Brewmaster. Сега новият млад Brewmaster призовава силата на своите предци от ордена Ойо, за да направи жезъла си по-бърз. Когато използва магия, той се обръща към своите духовни предци. Както всеки предхождал го Brewmaster, той бил изпратен от народа си с една-едничка мисия — да броди по земята, стремейки се към просветление в алкохола, дирейки отговор на древната духовна схизма. Надявайки се, че ще го озари едничката мисъл, която отново щяла да обедини световете на материалното и духовното.
(*Brewmaster — Повелителят на пивото)"
"npc_dota_hero_shadow_demon_bio" "Сред върховните демони с изричен достъп до този свят Doom* почти не се занимава с делата на нонинфернъли и нисши спектрални консорти, но Shadow Demon** почти ексклузивно прави експедиции с цел събиране. Въпреки това Shadow Demon винаги е имал дълбок и постоянен интерес в материалното измерение, сякаш усещайки, че господство в тази твърда измерима връзка може да бъде ключът към пълната доминация над всички реалности.
Първоначално призован от нисши магьосници, Shadow Demon изпълнявал всяко желание и показвал нарастваща сила, докато не привлякъл пълното внимание на най-великите демонологисти и чрез тях различните лордове, тирани, деспоти и жреци, които разчитали на магията, за да подсилват обикновената си сила. Заблудата, която бил създал, била толкова велика, че всички заклинатели смятали себе си за господари, а Shadow Demon за слуга. През това време той разяждал самоличностите им и направил умовете им свои. В крайна сметка повечето членове на култа били просто кукли, разширения на злата му воля.
Каква щяло да бъде следващата стъпка на Shadow Demon, може само да се спекулира, защото по това време Нивга-веч, Shadow Fiend***, навлязъл в особено гнусна душа и разбрал, че тя не съдържала нищо повече от нечиста нуга от есенцията на Shadow Demon. Разтревожени от предполагаем преврат и че древното равновесие на Тъмния пакт щяло да бъде дестабилизирано, Doom и Shadow Fiend се съюзили за кратко, за да разрушат процъфтяващия култ. Съчетавайки магии с невероятна сила, те разрушили търпеливата вековна работа на Shadow Demon, оставяйки култа му в разруха, а всичките му членове на кървава каша. Не останало нищо, освен малка частица от сянката на демон. Безсмъртна и неизлечима, тази частица на злото била достатъчна, за да даде началото на следващия план на Shadow Demon и след усърдна работа след няколко века той започнал да се завръща.
Каквото и да докоснела тази частица от сянка го опетнявала и силата ѝ нараствала значително. Хаос от полуразрушена материя се слял в едно и дал на Shadow Demon форма, дори по-силна от предходната му. Сега той е всичко, но не и завършен и неговият план за безконечно господство е лишен от всичките му предходни слабости. Изглежда, че същество от толкова чисто зло, заплаха за всичко, ще бъде завинаги презирано в нашия свят… но всъщност на Shadow Demon не му липсват последователи.
*Doom — Вестителят на гибелта
**Shadow Demon — Сенчестият демон
***Shadow Fiend — Сенчестият злодей"
"npc_dota_hero_chaos_knight_bio" "Ветеран от безчет битки на хиляди светове, Chaos Knight* пристигал от далечна неземна равнина, където фундаменталните закони на вселената са намерили съзнателна форма на изразителност. От всички древни фундаменталисти той е най-старият и безконечно неуморим, търсещ същество, известно му само като „Светлината”. Преди време тя се осмелила да излезе от родното си царство, не зачитайки първия завет. Сега Chaos Knight обикаля от свят на свят, винаги готов да угаси „Светлината”, където и да е тя. Хиляди пъти е погасявал източника и отивал в друг свят, за да продължи търсенето си отново.
Яздейки своя кон, Апокалипсис, той настъпва в битка с маниакална лудост, черпейки сила от безпорядъка на вселената. Физична манифестация на самия хаос, във време на нужда той призовава свои версии от други реалности и редом с тези тъмни конници препуска в битка. Като една истинска неудържима природна стихия. Едва когато и последната съществуваща „Светлина” бъде затрита от лицето на света, чак тогава търсенето ще достигне своя край. Там, където Chaos Knight препуска, скоро след това иде смъртта.
(*Chaos Knight — Рицаря на Хаоса)"
"npc_dota_hero_ogre_magi_bio" "Обикновеното огре е създание, често определяно с фразата „тъпо като галош“. В естественото си състояние огретата намират за невъзможно да направят каквото и да е или да вземат решение. Покрити с кал, те понякога се усещат, че са облечени в кожата на плячката, която току-що са убили. Не особено социално същество, те често биват забелязвани нежно да общуват с камъни или дървесни пънове, които те бъркат с рожбите си (фактор, който може да обясни ниския процент на размножаване). Въпреки това, един път в едно поколение, великанската раса е дарена с раждането на двуглав Ogre Magi*, който е кръстен с традиционното име Агрон Каменотрошачът, името на първия и вероятно единствен мъдър великан в историята на расата.
С две глави Ogre Magi успява да функционира на ниво, присъщо за мнозинството едноглави същества. Докато Ogre Magi няма да може да спечели каквито и да е спорове (даже и със себе си), той е дарен с божествено качество, наречено тъп късмет — предразположение за необичайно чест късмет, което е успяло да накара расата на великани да побеждава враговете си в суровото време и невъзможността да се нахранят. Като че ли самата богиня на късмета, съжаляваща неспособната раса, е взела Ogre Magi под крилото си. И кой може да я обвини? Горките същества.
<0><0>
*Ogre Magi — Огре маг"
"npc_dota_hero_treant_bio" "Далеч на запад в планините отвъд долината на гадателствата лежат останките на антична сила, извор на свръхестествена енергия, сгушена надълбоко във високите гори. Твърди се, че нещата, които никнат там, растат странно. За силите на природата това е свещено място, създадено така, че да остане скрито и неизвестно. Капаните и опасностите на тази земя са много — всепоглъщащи тревни площи, кръстоски между фауна и отровни цветя, но нищо сред тях не е по-жестоко от могъщите Treant Protectors.*
Тези неостаряващи титанични създания, на които е отредено да пазят мира в тази опасна земя, се грижат за това никой да не нахлува незаконно в пределите ѝ безпричинно, както и никой да не експлоатира тайните им. От незапомнени времена те се грижат необезпокоявани за свещената си земя и интересуват само смътно от променящия се около тях свят. Все пак бе неизбежно, че този свят щеше да стане наясно за тази необуздана земя и с всяка изминала зима чужденците ставали все по-смели. Скоро те пристигнали с режещи инструменти и изгарящи пламъци, а Treants често се чудели — кои са тези крехки работливи създания? Какво било останало от дивия зелен свят? Така настъпила и отминала епоха на въпроси и съмнения. Хиляди лета на дълголетни традиции били подложени на критичен преглед, докато все повече и повече чужденци измирали и подхранвали земята им с телата си.
Най-накрая те изчерпали всичко, що цъфтяло — любопитството било надделяло над предпазливостта. Било решено — един-единствен Treant Protector щял да бъде изпратен по широкия свят със задачата да броди, дорде ледниците не се надигнели отново, да наблюдавал промените по земята и нейните създания и да откриел какви незнайни опасности можели да застрашат свещената им земя.
*Treant Protector — Дървесният защитник"
"npc_dota_hero_meepo_bio" "“Ако питате мен, в живота всичко е въпрос на това кого познавате и какво можете да намерите. Когато живеете край руините от Сенчестия разлом, дори намирането на храна може да бъде трудно. Затова е нужно да обикаляте и търсите. Трябва да знаете силните си страни. Някои от зверовете там могат да Ви убият. Ето защо Ви е нужен способ да улавяте слабите и избягвате силните. Добрата страна е, че руините имат своята история, а тя струва много за някои хора. В миналото тук е имало дворец, където са били изпълнявани всичките тези тъмни ритуали. Лоши неща. Ако сте били измежду оцелелите след церемонията, те щели да разбият кристал, разделяйки душата Ви на части. Но пък са създали добро изкуство! Скулптури и тям подобни. От мен да знаете, ако някога се натъкнете на някои от тези стари дърворезби. Напълнете си раницата до горе с тях, занесете я до града и ги продайте, след това ще можете да си осигурите храна за няколко седмици напред. Ако късметът наистина Ви се е усмихнал, може да намерите сенчест кристал. Намерете някой да го оцени и започнете да разпитвате наоколо. Все някой трябва да знае за някакъв луд глупак, който търси такова нещо. Ако всичко друго се провали, продайте го на някой маг следващия път, когато дойде такъв в града. Те обичат такива неща. Все пак, каквото и да правите, внимавайте, когато държите тези кристали. Надали искате такова нещо да се обърне срещу Вам. Наистина боли.”"
"npc_dota_hero_visage_bio" "Настанен връз входа на „Тесния лабиринт“ стоят надвиснали презрителните фигури на гаргойли, в чийто взор навеки са пътищата към оня свят. Зверове и птички, хора и чудовища, всички създания, които умрат и поемат по пътя към отвъдното, някой ден трябва да минат под техния поглед. Защото за необвързания дух решението да пътува отвъд воала на смъртта е безвъзвратно. Но когато се открие шансът и чрез ловкост или коварство някоя неспокойна душа избегне отредения ѝ ад или рай, страховитият гаргойл Visage, материализираната форма на вечния дух Некро'лик, е този, който бива изпратен да ги довлачи обратно. Безскрупулен и ефикасен, невъзпрепятстван от принципите на смъртта и умората, Visage дебне своята плячка безконечно и безмилостно, разрушавайки с желание всичко, което би могло да даде подслон на избягалата духовна същност. Това, което пренебрегва законите на отвъдния живот, нивга не може да има отмора. Защото макар, че е вярно, мъртвите могат да бъдат възкресени, само въпрос на време е преди Visage да ги намери и върне в правилното им място."
"npc_dota_hero_undying_bio" "Колко време било отминало, откакто бил загубил името си? Разкъсаната жалка останка от съзнанието му вече не знаела.
Той бегло си спомнял брони, флагове и мрачните лица на братята му, препускащи до него. Помнел битка — болка и страх, когато бледи ръце го изтръгнали от седлото му. Той помнел ужаса, когато го хвърлили в прозиналата бездна на Мъртвия бог заедно с братята му, за да чуели погребалната песен и да бидели погълнати от небитието. Долу в мрака времето ги изоставило. Мислите ги изоставили. Изоставил ги и здравият разум. Но не и гладът. Обърнали се едни срещу други с изпочупени нокти и разбити зъби. И тогава дошло — в началото далечно, крехка нотка на ръба на възприятието, последвана от друга, а след това още една, все неизбежни и безкрайни. Хорът се разраснал в жива стена от звуци, пулсираща в съзнанието му, докато в него не останала никоя друга мисъл. С погребалната песен, която го поглъщала, той разтворил ръцете си към Мъртвия бог и посрещнал своето заличаване. И все пак той не бил избран за унищожение. Мъртвия бог желаел война. В търбуха на великото Нищо той бил дарен с нова цел — да разпространявал погребалната песен по земята и да обръщал неспокойните мъртъвци срещу живите. Той щял да се превърне в Undying*, пратеникът на Мъртвия бог, който щял да се надига и пада, за да се издига отново всеки път, когато тялото му го проваляло. Да гази тежко през смъртта без край, за да може погребалната песен нивга да не свършва.
*Undying — Неумиращият"
"npc_dota_hero_rubick_bio" "Всеки маг може да изпълни едно или две заклинания, а малцина дори може да учат достатъчно дълго и станат магьосници, но само на най-талантливите е отредено да бъдат признати като магове. Въпреки това, както при всеки кръг от магьосници, чувство за общност никога не е гарантирало съревнователно благовъзпитание.
Макар вече всепризнат дуелист и учен от висшия магьоснически свят, на Rubick никога не му било хрумвало, че може би има потенциал да бъде маг, докато бил в разгара на седмия опит за покушение над него. Докато небрежно мятал дванадесетият пореден потенциален убиец от един висок балкон, го озарило колко абсолютно прозаични са станали опитите да бъде покосен. Макар че някога внезапното щракване на пръсти или някоя пламенна ръка му носели ободрена и енергична походка, те вече били станали прекалено предсказуеми. Той копнеел за по-велики съревнования. Ето защо, надявайки бойната си маска, направил това, което всеки магьосник устремен да се издигне в йерархията би сторил: обявил своето намерение да убие маг.
Rubick бързо открил, че ако заплашиш един маг, значи да се изправиш срещу всички тях, а те безпощадно упражнили всички свои сили върху него. Всяко противниково заклинание било неудържим и стремителен поток от енергия, а всяка атака — добре премислен смъртоносен удар. Но много скоро настъпило нещо, което неприятелите на Rubick открили с изненада: собствената им изкусност изглежда се обърнала срещу тях. От вътрешността на магическата вихрушка Rubick се подсмял, едва доловимо разчитайки и имитирайки нечии сили, с цел да ги изпълни върху другиго, въдворявайки хаос измежду съюзилите се срещу него. Започнали да прелитат обвинения в предателство, а скоро магьосниците се настроили едни срещу други без дори да подозират кой стои иззад тяхната гибел.
Най-сетне, когато битката приключила, а всички били обгорени, вледенени, подгизнали, прорязани и намушкани. Мнозина лежали покосени от нечий съюзнически занаят. Rubick стоял встрани, наранен, но удовлетворен от тазседмичното веселие. Никой нямал силите да оспори предложението му за приемане в потайния съвет, а маловажната единайсеторка дала съглашение да му предостави титлата величествен маг."
"npc_dota_hero_disruptor_bio" "Високо в опустошените от вятъра степи на Друуд, надарен млад буреносец на име Disruptor* бил първият, който преоткрил тайните на летните вихрушки. Бидейки постоянно атакувани както от сезонни бури, така и от посегателствата на цивилизованите кралства на юг, планинската местност Оглоди в продължение на векове се борели да преживяват на върха на безкрайните планински плата. Те били разгромените отломки на някога велика цивилизация, едно паднало племе с тяхното странно и неразгадаемо буреносно изкуство, скалъпено от късчетата изгубено знание, което дори те вече не разбирали напълно. За тези от високите равнини, времето се било превърнало в нещо като религия, почитано едновременно като сила, даваща и отнемаща живот. Все пак електрическите бури, които носели животоподдържащите дъждове, имали своята цена и овъглените, димящи трупове, които оставяли след себе си, били много.
Въпреки че бил дребен за своя вид, Disruptor бил безстрашен и воден от неутолимо любопитство. Като младеж, все още непосветен в битка и без арчитрекс страйдър, той проучвал руините на градовете на предците си, претърсвайки срутени и отдавна плесенясали библиотеки и тършувайки из ръждиви работилници. Той вземал това, от което имал нужда, и се връщал сред племето си. С прилагането на древен уред той обуздал силата на електрическия диференциал и вече призовава гръмотевична буря винаги, когато пожелае. Отчасти магия, отчасти майсторлък, неговите уреди съдържат в блестящите си пластинки, силата на живота и смъртта — сила, която се използва с прецизност срещу земеделските касти на юг и срещу всеки неканен гост, който навлезе в древните оглодски земи.
*Disruptor — Разрушителният"
"npc_dota_hero_nyx_assassin_bio" "Дълбоко в архива на Ултимир, складирана измежду научни трактати върху драконови родословни дървета и книги, изпълнени със заклинания, нямащи превод, съществува древен том с ентомологически куриози. Съставена от учени, книгата описва телепатичните умения на скарабеите фанатици. Този странен вид социално насекомо притежава дарби, уникални за всичките седем равнини.
Различен от повечето буболечки в колонията си, Nyx Assassin* не се е въздигнал от метаморфозата си с трудолюбиви мисли и затъпени остриета, присъщи за обикновения работник. Неговата трансформация била от специален вид, съпроводена от изяществото на Nyx. Той бил избраният, помазан с частица от самата кралица богиня. Малцина оцеляват от тъмния дар на кралицата, но той излязъл наяве с прозорлив ум и нокти, остри като кинжали. Мърдащ острите си като бръснач челюсти, той всява мислите си в умовете на всички, заобикалящи го. От всички други скарабеи фанатици, той единствен бил избран да поеме най-висока длъжност. След неговата метаморфоза, той е възроден от благоволението на Nyx и със способности, оформящи го само за едно-единствено нещо: да убива в името на своята богиня.
*Nyx Assassin — Убиецът Никс"
"npc_dota_hero_naga_siren_bio" "Измежду най-възвишените клетви на Слидърийнските стражи има тържествен обет повтарян преди битка — „Никой Слидърийн не може да се провали“. Всъщност тези думи са колкото клетва толкова и приложим завет, защото тези, които не справят със задълженията си, биват прокудени от ордена. Провалът не бива да бъде свързван със Слидърийн.
Нявга била една от най-почитаните сред расата ѝ, Силитис години наред била командир на батальон от нейни събратя, тя използвала внушителния си глас като най-величественото си оръжие. Мощна, заплетена и вероломна, тя водела смъртоносните си стражи в защита на тези от дълбините и огромните богатства на градове. Но в заключителната битка над Крей, войските ѝ били отблъснати назад от армия мародерски левиатани устремени да открият лепта за техния бог Маелраун. След дълга, яростна и кървава битка, докато телата се разчиствали от потъналите зали, само един скъпоценен бокал бил открит, че липсва от съкровището. От хилядната ѝ свита, оцелели само шепа стражи, но тяхната смелост и саможертвеност били незначителни. Съкровището вече било взето, само това имало значение. Честта, унищожена. И тъй Naga Siren* била отлъчена. Прокудена да издири откраднатия бокал. И макар че може да добави към златното съкровище стотици пъти своето тегло в злато, тя е обречена да живее надалеч до деня, в който завърне това, което е било отнето. Тъй като няма количество злато, което да е съизмеримо с честта, която е загубила.
*Naga Siren — Сирената Нага"
"npc_dota_hero_keeper_of_the_light_bio" "На блед кон той препуска, таз искра на безчет слънца е Keeper of the Light*. Езалор много отдавна бил избягал от „Фундаменталната равнина“, отделяйки се от други древни сили, към които бил обвързан в рамките на великата „Първична хармония“. Той е самоосъзнала се мощ в зората на вселената, а сега препуска напред във всички равнини едновременно. Една стъпка напред от прииждащия хаос, носейки своята дарба в края на сияещия си жезъл. Неговата величествена същност е скрита под външния вид на леко изкуфял старец, който едва се държи на седлото. Въпреки това, когато се изправи пред предизвикателството на хаоса или силите на мрака, първичната му светлина се впуска напред и неговата пълна мощ бива разкрита, като отново го трансформира в сила, с която трябва да внимавате.
*Keeper of the Light — Пазителят на светлината"
"npc_dota_hero_wisp_bio" "Io е навсякъде и във всичко. Обявявано от враговете за великия разрушител, почитано от учените като проблясъка от божествено око. Тази странна мимолетна жизнена сила обитава всяка повърхност своевременно. Дори най-малката частица от съществуването на това създание се въплъщава във физичния свят във всеки даден миг.
Подобно на великите близнаци ездачи, Мрак и Светлина, то е поредният древен пътешественик, чиято истинска история е загубена из вековете. Io e вселенски основоположник, мимолетна сила по-стара от самото време, странник от обители отвъд схващанията на простосмъртните. Io не е нищо по-малко от съвкупността на всички привличащи и отблъскващи сили в рамките на материалното пространство. Едно разумно явление на заряда обвързващ цялостното съществувание. Присъствието на Io може да бъде изпитано във физичното пространство, единствено при контролираните изкривявания на тези електрически поточни линии. Като благосклонна и кооперативна сила, Io обвързва своето странно обаяние с другите, така че силите на съюзните му да бъдат подсилени. Мотивите му са неразгадаеми, силата — невъобразима. Io преминава отвъд физичното пространство, съвършената изразност на вселенските мистерии."
"npc_dota_hero_slark_bio" "Малко известен факт за жителите на сушата, но Мрачният риф е потънал затвор, където най-злите измежду морските обитатели се изпращали там за престъпления срещу другарите си. Представляващ претъпкан развъдник от бодлива тел и шипове, изпълнен с убийствени влечуги, коварни Deep Ones и социопатични търгаши. В този мрачен лабиринт, патрулиран от змиорки и пазен от огромни анемонии, оцеляват само злонравните. Захвърлен в Мрачния риф, за незнайни престъпления, Slark прекарал половината си живот без себеподобни или доброжелателство, недоверчив към всички, оцелявайки посредством комбинация от коварност и безпощадност, пазейки своите планове и размисли само за себе си. Когато безсрамната банда — Дванайсеторката в Мрачния риф планирали злополучното си бягство, те пазели плановете си в абсолютна тайна, убивайки всеки, който се доближал до разкриването им. Но по някакъв начин Slark разкрил техния заговор и си осигурил място в него. Десет от Дванайсеторката в Мрачния риф загинали при опита за бягство. Двама били заловени и захвърлени обратно в Мрачния риф, а в последствие екзекутирани за развлечение на другите затворници. Но Slark, незнайният тринадесети, използвал прикритието от настъпилия хаос се изплъзнал, без да бъде заловен отново. Сега като потаен жител на Shadeshore, Slark остава единственият успешно избягал затворник от Мрачния риф."
"npc_dota_hero_medusa_bio" "Красотата е сила. Тази мисъл успокояваше Medusa — най-младата и най-прелестната от трите красиви горгонски сестри, родени от морска богиня, тъй като тя единствена беше смъртна. Успокояваше я, разбира се, докато маскирани нападатели не нахлуха в царството на горгоните и не откъснаха двете безсмъртни сестри от техния дом, безразлични към тяхната хубост или към техните сълзи. Един от нападателите сграбчи и Medusa, но я отхвърли с отвратен поглед: „Тази тук вони на смъртна. Нямаме полза от онова, което умира.“ Унижена и разгневена, Medusa побягна към храма на нейната майка и се хвърли пред богинята, плачейки: „Ти не ме дари с безсмъртие, затова те умолявам, дай ми сила! Сила, с чиято помощ да мога да посветя останалото от живота си на спасяването на моите сестри и отмъщението срещу тази неправда!“ След дълги мисли богинята изпълни молбата на дъщеря си, позволявайки на Medusa да замени своята легендарна красота за ново лице и форма с ужасяваща сила. Никога, дори и за момент, Medusa не се разкая за своя избор. Тя разбираше, че силата е единствената хубост, която си струва да се притежава — тъй като само силата може да промени света."
"npc_dota_hero_troll_warlord_bio" "Лесно е да обидите трол. Бидейки раздразнителна и заядлива раса, троловете процъфтяват при спорове и кавги, повдигайки необезпокоявано своя тон по време на разпри. Мъжете израстват до зрялост в подземни килии под седалището на своя матриарх, прекарвайки времето си в гуляи и веселие, без да допринасят с нещо. Често те остават с години отвъд достигнатата възрастова зрялост, докато матриархът им предоставя препитание. Когато младите тролове най-сетне биват изгонени от техните синовни покои, те се събират с други от своя вид, сформирайки скитнически банди от бунтари, които шумно се оплакват за всевъзможни досади.
Тъй като троловете обичат да спорят, представете си колко необичайно е някой от тях да бъде отритнат, защото е твърде трудно да се погаждат с него. Такава била съдбата на Джах'ракал, трол търговец от центъра на Ховън. Той бил толкова налудничав, озлобен и дразнещ, че дори другите тролове намирали компанията му за непоносима. След един особено язвителен изблик, в който предявил претенции за лъвския дял от плячката при последния им набег, че на дружинката му най-накрая ѝ писнало. Те се обърнали срещу него, пребили го с тояги и прокудили от лагера. Разярен от изгнанието си, той се завърнал на следващия ден, въоръжен със стомана и ги избил всичките един подир друг. След това дал обет в кървава клетва — оттук насетне щял сам по себе си да бъде бойна сила. Сега обикаля света под името Troll Warlord* озлобен и гневен, като висшия имперски предводител на собствената му армия от него самия.
*Troll Warlord — Тролският военачалник"
"npc_dota_hero_centaur_bio" "Говори се, че житейският път на кентавъра е постлан с труповете от враговете, покосени в битките. За онзи, що наричали Warrunner*, това наистина бил един доста дълъг път. От страничните наблюдатели, четириногите кланове на Друуд често биват погрешно възприемани като простодушни, първични същества. Езикът им няма писмена форма, културното им развитие е лишено от пиктографски традиции, структурирана музика и официално вероизповедание. За кентаврите, битката е идеалният метод за артикулиране на мисълта, най-висшият начин за самоизразяване. Ако убиването е форма на изкуство сред кентаврите, то тогава Брадуордън, познат като Warrunner, е най-великият им творец. Той се извисил, доказвайки надмощието си в Омекс, една древна арена, где в продължение на хилядолетия кентавърските кланове се сбирали, за да изпълняват гладиаторските си церемонии. С разрастването на славата му, прииждали зрители надлъж и нашир, за да видят великия кентавър в действие. Винаги бил първият пристъпил в арената и последният, който я напускал. Той композирал шедьоври чрез пръските, когато изкормял някого с всеки замах на дългото му и пропито с кръв острие. Това била прозата от кръв върху стомана, захвърляна в сложни шарки връз бледите пясъци на смъртоносното поле.
Warrunner разгромявал едни подир други бойците, докато арената не била гръмко огласена с викове приветстващи име му, докато не се озовал сам — неоспорим шампион на своя род. Великият пояс на Омекс му бил му връчен и опасан около обширното му туловище. Но в победата си, смъртоносният творец открил само пустота. А какво е един войн, ако няма предизвикателство? Великият кентавър препуснал надалеч от Омекс още на същия ден с нова цел. За своя народ Warrunner бил най-великият боец, който нявга бил пристъпвал в арената. Сега той си бил поставил за цел да докаже, че е най-великият боец, който изобщо нявга е живял.
*Centaur Warrunner — Кентавърът военнокомандващ"
"npc_dota_hero_magnataur_bio" "Знатните ковачи от планината Йоерлак са единодушни само за един аспект, че рогът на магноцероса е по-ценен от всяка друга сплав. А от всички такива рога, най-големите и най-острите принадлежат на звяра наричан Magnus. В продължение на половин поколение, Magnus с лекота разкъсвал ловците прииждащи да предявят съкровищата на рода му. Ден подир друг той се завръщал в пещерата си с копита и рога обагрени от червената кръв, докато накрая матриархът призовала както него, така и целия му род да издирят убежище нейде на север отвъд сянката на планината. Но Magnus се подсмял, тъй като нивга до сега не се бил провалял да защити народа си. Магноцерите щели да останат, решил той, тъй като те не се уповавали на случайността, нито пък променяли своето решение.
Но когато планината Йоерлак изригнала без никакво предупреждение, а половината му род намерил своята гибел в огъня и пепелта, Magnus все пак променил решението си. Оцелелите с мъка си проправяли път на север, докато достигнали блокада от над стотина ловци съгледвачи, въоръжени с лъкове и стомана. Magnus не очаквал нищо по-малко. Той повел най-свирепите си братя и сестри в щурм срещу техните врагове, борейки се с ожесточеност съответстваща единствено на огъня бушуващ от планината зад него. Междувременно магноцеровските старейшини, майки и добитъка изчезнали в преспите. Знатните ковачи са раздвоени относно по-нататъшните събития.
Някои казват, че Магнус отново се обединил със своя род. А други твърдят, че той е претърпял смъртоносни рани и издъхнал редом до тялото на своя матриарх. Нито една от тези теории е вярна. Magnus дал обет да се обедини отново със своя род, но само след като издири онези, които са отговорни за изригването на планината Йоерлак и ги види как умират нанизани връз неговия рог, защото магноцеросите не вярват в случайните събития."
"npc_dota_hero_shredder_bio" "Ризрак все още чувал писъците в съзнанието си. Работел, завивайки като обезумял гаечни ключове и отвертки, строейки, дълбаейки с длетото и ковейки нещо в ковачницата. Сънят му убягвал — той само строял. Месеци били изминали, откакто се бил затворил в работилницата на чичо си, a работата била почти готова. Той разтрил гърба си, докато очите му бавно започнали да се затварят, и видял одеяло от цветя, носещо се спокойно по вълните на залива на Предсказанията, преди да избухне в облак от цветен прашец, който заглушил живота, сграбчвайки го за белите дробове. Той се събудил, давейки се. В продължение на часове ритмичният звук от камъка за точене изпълвал магазина, докато той приготвял набор масивни остриета. Умът му бил запълнен от картини с душещи съседите лози, обгърнали домовете им. Наводнението в залива на Предсказанията бил нищо в сравнение с жестоките ужаси, които водата оставила да пуснат корени отвъд градските стени.
Той все пак мислел, че костюмът-резачка щял да го направи силен и обезопасен, позволявайки си изкушението на това късче надежда, преди страховете му да се разбиели в чезнещото му съзнание. Клони, кучи лай и кръв. Когато градът паднал, Ризрак побягнал от дървета, които ходели, биели се и убивали. Дърветата били разбили градските порти и нахлули в самия град, блъскайки, биейки и потъпквайки последното, което заливът на Предсказанията можел да свика в защита, докато потайно дебнел бягащите бежанци. В натежалата тишина Ризрак развил веригата от предмишницата на костюма с треперещите си ръце, докато инспектирал всяка брънка, прокарвайки несигурен пръст по зъбеца в края ѝ. Костюмът-резачка бил готов.
С треперещата си ръка той вдъхнал живот на островърхата машина. Ужасът го направлявал. Ужасът от онова, което го очаквало и срещу което трябвало да се изправи, за да запазел поне някаква надежда за успокоение на ума си. С потръпването на оживяващата машина той разбрал, че трябвало да се изправи пред страховете си, а знаел, че това никак нямало да му се понрави."
"npc_dota_hero_bristleback_bio" "Ригуорл не е от тези, които биха извърнали гръб от някое сбиване, тъй като за него се знаело, че налита на бой дори срещу най-големите и свирепи скандалджии, до които би могъл да се докопа. Кръстен Bristleback* от пиянската паплач, той решително се впускал към схватки из забутани стаички във всяка крайпътна механа между Слом и Елзе, докато подвизите му най-накрая хвана окото на барман, който се нуждаел от опитен бияч за охрана. В замяна на малко пиячка Bristleback бил нает да събира сметките, въдворява мира и от време на време да троши някой друг крак (или пет, в злощастния случаи на някое членестоного).
След една охолна вечер, през която били нанесени поравно телесни повреди връз неплатили клиенти и щети над собствения му черен дроб, Bristleback най-сетне си намерил майстора. „Бивните Ви ме обиждат, господине.“ изфъфлил той в пиянския си ступор към един изключително едър типаж от северните пущинаци, чиято сметка била на ред да бъде изплатена. Това, което последвало било, историческо сбиване. Една дузина бойци скочили в действие. Нито един стол не останал здрав, а накрая се случило невъзможното — сметката останала неплатена. През идущите седмици раните на Bristleback заздравели, бодлите му израснали отново, но честта му на опитен бияч била сериозно подронена. Той платил сметката от собствения си джоб, заклевайки се да издири този северняк и възвърне дължимото. И тогава извършил нещо, което нивга не бил правил преди: хванал се действително да тренира, а по този начин открил нещо потресаващо за себе си. Усмивка озарила оголените му зъби, докато раздвижвал бодлите си. Да извърне гръб в някое сбиване би могло да бъде най-доброто решение.
*Bristleback — Шипогръбестият"
"npc_dota_hero_tusk_bio" "Имало една незабравима кавга. Там стоял Ймир, Tusk*, терорът от покрайнините, кобалтовата снежна топка, единственият боец победил бодливият опитен бияч — Bristleback в честна битка, а понастоящем и последният оцелял във „Вълчата таверна“. Това, което започнало като прост облог за надмощие в бара, завършило с четирима редовни клиенти, ковач и шестимата най-добри воини на „Ледената бригада“, да се превиват от болки върху късовете и отломките на почти всяка бутилка, чаша и стол в сградата. Tusk се хвалел и вдигал тостове за победата си, докато опустошавал питието си.
Още преди разгромените да се свестят, глъчката от виковете предизвикващи го за „двойно или нищо“ огласили таверната. Tusk бил поласкан от предложението, но никой не могъл да измисли залог, по-голям от този, който току-що спечелил. Ужасен от щетите по таверната си и в отчаянието да избегне нова караница, барманът имал идея. Колкото и опитен да бил, Ймир нивга не бил взимал участие в истинска битка, която да го подложи на изпитание срещу безразборната смърт и хаоса от войната. Той предложил облог на героя — да издири възможно най-голямата битка, да оцелее спечелвайки я, без значение чия страна е бил избрал. Залогът? Още още една напитка.
*Tusk — Бивникът"
"npc_dota_hero_skywrath_mage_bio" "Като високопоставен дворцов магьосник на „Страховитото орлово гнездо“, Драгонус живее обременен с тревоги. Заклет по рождение да защитава този, който заема тръненото гнездо, той мрази настоящата кралица на Скайрат* от дъното на душата си. Като младеж, роден във висините, той бил спътник и приятел с най-възрастната принцеса на Скайрат, Шанделзейр, която първа трябвало да наследи гнездото. Обичал я сърдечно и непоколебимо, но тъй като учебните му занимания го обзели, умът му се обърнал към изучаване на мистериозното и овладяване на Скайрат магьосничеството.
Обсебен със същината на свръхестественото, той не забелязал светските признаци за дворцовата измяна, загатваща заговор срещу Шанделзейр, и пропуснал своя шанс да го развенчае. Когато дворът бил разтърсен от бърз и насилствен преврат, той се извърнал от учебните си занимания, за да открие своята най-стара и скъпа приятелка — погубена. Тръненото гнездо вече било отредено за безмилостната по-малка сестра на Шанделзейр и Драгонус не можел да стори нищо. Магията на Skywrath Mage** служи единствено, ако той е заклетият покровител на потомъка наследяващ Скайрат, така че всяко действие против гнездото би го омаломощило до безпомощност. Вкопчен в своя пост той вярва, че това е най-добрата надежда един ден да възстанови възлюбената си към законно полагащото ѝ се поприще. Междувременно, тайната му е известна само на богинята Скрийок, чиято магия преобразила Шанделзейр от осакатено физическо същество във въплъщение на същинската отмъстителна енергия.
Докато бленува да възстанови любимата си кралица в „Страховитото орлово гнездо“, той още по-отчаяно мечтае възвръщането на самата Шанделзейр към напълно изцерената ѝ физическа форма. Двуличието на дворцовата му роля го изтезава, защото той е благородно и добросърдечно създание, но най-лошото мъчение е представяйки си омразата, която Vengeful Spirit***, трябва да таи в сърцето си за него.
* (Skywrath — Небесният гняв)
**(Skywrath Mage — Магът на небесния гняв)
***(Vengeful Spirit — Отмъстителният дух)"
"npc_dota_hero_abaddon_bio" "Свещеният извор на Авернус е източникът, от който техният род черпел своята сила. Една пукнатина в първичните камъни, където нетленната пророческа мощ се извличала от поколения наред. Всички новородени от дълбините на династията Авернус бивали облени в черната мъглявина, а чрез това кръщение им се давала присъщата връзка с мистичните земни енергии. Те израствали вярвайки, че са пламенни защитници на своите родови традиции и обичаите на царството, но всъщност това, което действително бранели, било самият свещен извор. А подбудите на мъглявината били неясни.
Говори се, че когато новороденият Abaddon* бил облян в свещения извор, ритуалът не протекъл както трябва. В очите на детето блеснали искрици на възприятие, които стреснали всички присъстващи и принудило жреците да зашепнат. Той бил отгледан с пълното очакване, че ще последва стъпките на всички потомци от Авернус — да се обучава в изкуството на войната. Така че, ако се наложи, когато настъпи времето да поведе семейната армия в защита на фамилните земи, той щял да бъде подготвен. Но Abaddon винаги стоял по-встрани. Докато другите се обучавали с оръжия, той следвал влечението си към медитацията в присъствието на мъглявината. Отпивал дълбоко нетленните пари, които струели от свещения извор, учейки се да слива своя дух с могъществото, което бликало далеч изпод семейните покои. Той се превърнал в създание на черната мъглявина.
Имало язвителност в династията Авернус — стари и млади поравно го обвинявали, че пренебрегвал своите задължения. Но всички тези обвинения спрели, когато Abaddon препуснал в битка, а те видели как мощта на мъглявината му дала владичество над живота и смъртта, отвъд познанията на всеки високопоставен член от династията.
*(Abaddon — Абадон (Абхаддон) в древната юдейска митология е демон, поглъщащ и безследно унищожаващ гробовете)"
"npc_dota_hero_elder_titan_bio" "Е, може би ще запитате: „Как е бил сформиран този свят?“ Защо от всички сътворени светове, този притежава своите странни отличителни качества разнообразна и пъстра колекция от създания, култури и фолклор? „Отговорът“, ще прошепне някой, „се крие в титаните.“
Тези първични предшественици съществували от самото начало на времето, а може би са били свидетели и на сътворението му, но дори след раждането си тези събития все още отекват в съзнанията им. Белязани с най-ранните вселенски енергии, жадуващи за нищо друго, освен те самите да продължат като творци. И тъй, те се нагърбили със задачата да оформят материята по своята воля: изковавали и нагрявали, огъвали и разбивали. А когато материята ги изправяла пред по-малко предизвикателство, отколкото би им се искало, те се обръщали своите инструментите към себе си. Променяли умовете си и изковавали изново своята духовност, докато не станали изключително могъщи създания. Самата реалност се превърнала в крайната цел на техните наковални. И все пак, с течение на времето, понякога допускали грешки. Но както се случва, при много възвишените амбиции, грешките са неизбежни.
Този, когото познаваме като Elder Titan* бил голям иноватор, такъв, който добил знанията си при самото скрояване на сътворението. Докато усъвършенствал уменията си, той разбил нещо, което никога не можело да бъде поправено, само захвърлено настрана. Попаднал в собствения си разбит свят, като самия той бил една разпокъсана душа. Там той заживял насред назъбените късове и пропуканите равнини, редом с други изгубени фрагменти, които прониквали надолу през пукнатините в ранната вселена. Ето защо светът, който познаваме наподобява корабокрушенски остров изпълнен с оцелели от останките, отдавна обречени на забвение. Но забравени от всички, освен онзи, който все още се самообвинява. Той прекарва времето си навеки търсейки начин да постигне бленуваната поправка, така би могъл да възвърне частиците от разпокъсаната си душа. По този начин редът както в света, така и у нас може би ще бъде възвърнат. Това е онзи, когото зовем Elder Titan.
*(Elder Titan — Титанът старейшина)"
"npc_dota_hero_legion_commander_bio" "Те дошли без предупреждение. В пределите на града Каменнозална се надигнал тътен и ужасяващ звук, а от неясната тъма придошла безчетна зверска сила, въоръжена с огньове и нечисти вълшебства, която покосявала и сграбчвала майки и синове със загадъчна цел. От някога могъщата военна сила на Каменнозална, само „Бронзовия легион“, воден от несломимата главнокомандваща Тресдин, бил достатъчно близо, за да се отзове на бойния призив. Те препуснали в града, борейки се през окървавените тесни улички и опожарените сергии. Проправяли си път през чудовищната тълпа до източника на внезапното нашествие — ефирен разрив в рамките на градския площад, а насред тази бездна гръмко бушувал техния страховит предводител.
Обгърнат в разяждащ светлинен блясък, лидерът на Пъклената орда замахнал с масивното си острие и разсякъл един легионер на две, докато плътта му започвала да се разлага. Тресдин вдигнала окървавения си меч и насочила вниманието си към звяра. Той се извърнал към нея с усмивка връз лабиринт от зъби. С нехайство за бушуваща битка около тях, те се втурнали един срещу друг.
Отклонявайки един подир друг ударите си, двойката танцувала своя смъртоносен дуел, докато „Бронзовия легион“ срещал гибелта си покрай тях. Тресдин се хвърлила напред, когато врагът ѝ замахнал с меча си, за да я пресрещне. Но тогава везните се обърнали. Неочакваната атака се стоварила с все сила върху Тресдин, това било едно брутално странично нападение. Но дори когато баланса й се изплъзнал тя сбрала силата си за нов удар. Остриетата застъргали едно срещу друго, отвъд дръжката надолу към кокалестата лапа, разцепвайки я на две в страховити пръски от искри и кръв. Пред ужасените погледни на безчестната публика тя продължавала атаката си. Пронизвайки с острието си плътта на своя враг към препускащото му сърце. С писък, който разцепил надвисналата синева, звярът избухнал в кръвопролитен порой и неизмеримо страдание. Мрачният портал затрептял, а силата, която поддържала отвъдната пропаст изчезнала така внезапно, както и се била появила. Останалите нашествениците бързо паднали от стоманата на Каменнозална.
И макар, че постигнали победа оцелелите имали малко причини да отпразнуват. Градът лежал в руини, а оцелелите били малцина. Огньовете продължавали да се разрастват. Развявайки военните флагове, Тресдин мобилизирала всички възможни съюзници, които могла да открие. Със затаен гняв тя дала обет за брутално отмъщение над силите от бездната и проклинала всеки, който би осмелил да застане на пътя ѝ."
"npc_dota_hero_ember_spirit_bio" "Тънеща в забвение из пределите на Ридаещата планина била разположена изоставената Пламенна крепост. Подготвителните ѝ зали стояли празни, а дворът бил покрит с листа и прах. Връз подиум в запечатания храм лежал топазен котел изпълнен с древна пепел, останките от кладата за воина поет — Кзин. Три поколения наред, той обучавал своите последователи в задълженията отредени за пазителите на пламъка. Това били поредица от мантри, които подготвяли ума и тялото за суровата реалности отвъд крепостните стени.
Въпреки това, докато обучавал военната дисциплина, той си спечелил съперничеството на някои воини, а през идната есен Кзин бил надвит и убит. Последователите му се разпръснали безследно по посоките на вятъра. Но все пак, докато годините преминавали към векове, а последователите в потомци, неговата доктрина се пренасяла от сподавен шепот и деяния. Трогнат от трайното наследство на учителя, Пламтящото божество, една любознателна манифестация на огъня, се втурнал към Пламенната крепост и отново възпламенило останките в кладата. От нажежената жарава се появил образа на Кзин, обгърнат в пламъци, а дълбокомисленото му изражение еднозначно показвало готовността му да обучава и разпространява жаркото знание за всички, които дирят насока.
(Ember Spirit — Жаркият дух)"
"npc_dota_hero_earth_spirit_bio" "Дълбоко сред Високопланинските канари и стръмни урви се таи находище на свещен нефрит, отдавна изоставено от плоскогорските миньори. От този рядък материал бил изваян ликът на великия генерал Каолин и заровен начело на погребална армия от десет хиляди. Авторитетна мощ от войници и свещеници, шутове и акробати, изваяни от занаятчии и погребани от хилядолетия в мрачната прегръдка на Земята.
Онова, което занаятчиите не знаели за нефрита, било странното му покритие, в което бил вплетен самият дух на Земята — стихия равносилна на планетата. Когато силата в рамките на гравирания нефрит се оказала откъсната от животворния източник на света, тя набирала своите сили в продължение на хиляди години, прокопавайки си път навън към свободата и светлината. Сега Каолин, Earth Spirit* крачи из Високопланинските пътища, биейки се за духа на Земята и периодично призовава останките от погребалната си армия от любовната прегръдка на почвата.
*Earth Spirit — Земният дух"
"npc_dota_hero_abyssal_underlord_bio" "Няма съществуващ мит, нито пък песен, които да известят за пришествието им.
Дълбоко под повърхността на света лежат неизвестни чудеса и ужаси. Все по-надолу, доста под полетата от пълзяща магма и къкрещите основи на спящите вулкани, се намира обсидианският град Азйог, а несравнимата му каменна зидария обхваща една безкрайна пещера. Иззад шуплести стени, които са иззидани с костите на безброй роби, лежи владението на Пъклената орда и техния брутален Underlord Врогрос.
Въоръжен от чудовищните ковачи на неговия вид и добре обучен в изкуствата на Dark Rift, Врогрос е способен да призовава пламъци и осакатяваща злонамереност като изопачава шевовете между световете. Той вечно се стреми да разширява своите владения, унищожавайки или поробвайки всичко, на което се натъкне. Но все пак земите, предлагани от подземния свят са ограничени, ето защо той отправил взора си към повърхността. Под негово командване първите вълни на пъклените нашественици вече марширували през разрива. Няколко обречени легиона предназначени само да изпробват мощта на нациите от повърхността. Сега, докато пълната войскова сила се подготвя за нескончаеми завоевания, самият Врогрос пристъпва в огряния от слънцето свят, за да обяви своето идущо господство. Онези, изправили се пред Underlord, трябва да се поклонят и отдадат почит, в противен случай ще бъдат смачкани незабавно."
"npc_dota_hero_phoenix_bio" "Самотно из непокътнатия мрак проблясвало първото слънце на пазителя. Една чудата съзнателна светлинна точка обречена да разпространява топлина в тази безлюдна пустош. Безчет векове наред, този ослепителен светлинен сигнал целенасочено концентрирал неизмеримата си енергия, преди да разцъфне в изпепеляващия катаклизъм на свръхнова. От този огнен ад запрепускали нови блещукащи светлини, потомство от звезди, идентични със своя първоизточник. Те поели на пътешествие през мрачния небесен океан и се установили в звезден масив. С течение на времето, те също щели да се размножат, чрез пламъка на свръхнова. И тъй този ослепителен цикъл на произход и прераждане щял да се повтаря, докато цялата синева, издялана с тежък труд от титаните, не била обсипана с трептящия им блясък.
Чрез това нестихващо огнено премеждие била сътворена звездата, която простосмъртните назовали Phoenix*. Подобно на предшествениците си тя поела към необятния космос, за да намери своето място сред звездните си събратя. Но все пак любознателността на младочето към онази тъма, в която мъждукащите старейшини намирали утеха, го поглъщала изцяло. И тъй в продължение на дългите кръговрати то се интересувало и събирало знания. И научило, че сред световете, както цели, така и прекършени, скоро ще се развихри връзка от забележително разнообразие заключено в траен конфликт с вселенски последствия. Една повърхност, която щяла да се нуждае от по-голямо въздействие, отколкото далечните лъчи на умиращо слънце биха могли да осигурят.
И тъй това невръстно слънчево отроче приело земна форма, като пътувало нетърпеливо, за да озари със своята топлина онези, които най-много биха се нуждаели от нея. А може би дори биха се възползвали от неговото слънчево провидение.
*(Phoenix — в гръцката митология, фениксът е дълголетна митологична огнена птица, която циклично се регенерира или преражда и най-често е асоциирана със слънцето.)"
"npc_dota_hero_terrorblade_bio" "Terrorblade* е демонът мародер — изгнаник и злонамерен дявол, от когото дори останалите зли духове се страхували. Вселенски борец срещу отживелите вярвания, той крадял от господарите на демоните, пренебрегвал систематизираните ритуали, които трябвало да определят поведението му и погазил всички закони от седемте адски кръга. Заради злодеянията си той научил следния урок: дори ада има свой пъкъл. Последвал кратък и брутален процес, с много мъртви от всички страни, а накрая той бил захвърлен в Пагубното изгнание, потайно измерение, където демоните затваряли себеподобните си.
Но Пагубното изгнание не бил обикновен зандан. В това мрачно огледало на реалността демоните били навеки осъдени да се взират в изкривеното отражение на собствените си души. Но вместо страдания и мъки, Terrorblade съумял да овладее собственото си най-ужасно изкривено отражение — яростен, крадлив демон с невъобразима мощ. С установеното господство над вътрешния си звяр, той разрушил стените на фракталния зандан и необезпокоявано отприщил своя ужас връз цялата вселена.
*Terrorblade — Острието на терора"
"npc_dota_hero_oracle_bio" "Асцендентите от великия трон на Саймъри векове наред набавяли своите оракули единствено чрез Белия инкубатор, намиращ се във високопланинските пещери от Кръга на фанатиците. Там първоначалната вноска била правена при зачеването на ембриона, а останалото се изплащало, след като бъдел доставен напълно развит, добре обучен пророк пред портата на тържествения крал.
Отгледани от същите бледни сибили*, които ги развъждали и раждали, всички одобрени оракули били обвързвани чрез своята физическата форма към света, който повечето от нас споделят. А междувременно, душите им бродели из далечни страни, едва обвързани от ефирната астрална пъпна връв. Поради подобни космически скитания пророците се връщали, изричайки пламни думи с плътските си езици. Техните загадъчни изкази били анализирани от саймърииските съветници, които намирали в тях видения за бъдещето и дипломатически съвети. Всичките необходими свръхестествени боеприпаси, от които династията тържествени крале се нуждаели, за да подсигурят своята победа във всяка кампания, независимо дали тя била в двореца или на бойното поле. И тъй това продължило поколения наред, докато страниците на тържествените хроникьорски томове се пълнели с имената на триумфалните крале и новите владения, които придобивали. Това било така, докато един специфичен Oracle** наречен Нериф пристигнал, за да служи на последния от кралете с каменни шлемове.
Още от самото начало пророчествата на Нериф били необичайни. Изглеждало така сякаш не само вещаели бъдещето, но и го оформяли. Странният гадател вещаел мрачни съвети, които никой не бил поискал и изведнъж Саймъри се озовали погълнати в конфликти с новооткрити врагове. Съветниците, предусетили заплаха над своята власт и побързали да припишат това нежелано развитие на събитията връз последния оракул. Те настоявали за отстраняването му, отправяйки тъжба към сибилите да вкарат в правия път дефектния пророк и предоставят негов достоен заместник. Но Нериф описал злокобно съновидение предвещаващо разрушението на инкубатора, а в рамките на часове след това достигнали новини за унищожаването на древното училище чрез една катастрофална лавина. Поради боязънта, че ще ги сполети същата съдба както бледите сибили, съветниците се оттеглили към покоите си, споходени от внезапното желание да избегнат предизвестието на оракул.
Но въпреки това тържественият крал бил много практично същество. Съмнявал се в отдадеността на свръхпредпазливите си съветници. Толкова изключителен оракул, размишлявал той, би следвало да се използва като оръжие, за да разпрострем надлъж и на шир своите владения. Поради това понижил своите свенливи съветници и поставил Нериф редом до себе си. Притежавайки само бегло понятие за таланта на Нериф, той смело посочил резултатите, които желаел и склонил Нериф да ги изрече като пророчества.
Първоначално всичко вървяло добре. Последният тържествен крал се хвалел, че като приел галеника на съдбата, бил овладял самата нея. Трябвало да приеме това като предупреждение още тогава в навечерието, когато нахлувал из владенията на Ънсейтед Сатрап. Опитал се да насили предсказание за една определена победа от своя оракул, но чул как Нериф само тихо промърморил: „Това може да се развие всячески“. Не можел да изкопчи по-категорично твърдение от устните на Нериф. Въпреки това, кралят бил уверен в своята армия. Сатрапейците били без излаз на море, неадекватно въоръжени и изолирани от всички възможни съюзници. Той приел, че „Това може да се развие всячески“ значело, чрез тактическата мощ на негова страна имало много малко риск в плана му.
Разбира се, сега знаем, че е трябвало да приеме думите на ясновидеца по-буквално. Дори след прилежно проучване на задълбочените летописи за вероятностите, това, което се случило връз бойното поле пред двореца на Ънсейтед Сатрап е почти невъзможно да се визуализира. Изглежда в разгара на касапницата, битката започнала да се разклонява. При всеки ключов момент реалността се откъсвала и избухвала в малки частици. Войниците, които олюлявайки се падали в битката, също така уверено отстоявали позиции и напредвали по-нататък в сражението. Съзнанията им също се раздвоявали, воините се оказвали същевременно живи и мъртви, съществуващи и несъществуващи. Победата и разгрома се разделили, така че всяко отделно последствие на битката било претърпявано едновременно от двете армии. Вселената се била превърнала в огледална зала, а всички отражения се трошали до безкрай.
Непосредственото последствие над двете страни било да изпаднат в лудост. Бидейки неспособни да асимилират своевременното състояние на триумф и разгром. Разсъдъкът на тържествения крал се разпилял в прашинки от умопомрачение. Лековерните сатрапейци не сполучили с по-добра участ. Сдвоените противоположни реалности продължавали да се разделят безконечно. Отеквали в безкрайни истории, всички от тях, обитавани от смутените маси, които скоро след това загубили способността да се хранят, обличат, защитават или възпроизвеждат по традиционния начин.
Но дълго преди отзвука от тези събития, бдителните съветници на Саймъри, заловили Нериф. Завързали го и запушили устата му, а след това той бил изстрелян отвъд тяхната вселена с висока скорост връз една междупространствена баржа. Надявали се, че ще го запратят нейде, где злините му нивга нямало да ги застигнат. За тях, разбира се, вече било твърде късно. А може би и за нас е така.
(*Sybil — Сибила, от старогръцки Σίβυλλαι, името на една от прорицателките в древна Троя, чието име се е превърнало в нарицателно и е прикрепяно към по-нататъшни жени оракули.)
(**Oracle — Оракул)"
"npc_dota_hero_techies_bio" "Знае се, че в исторически легендарната хроника на Бейт Дреджер никога не е имало по-обругани действия от тези на Techies Demolitions*. От друга страна Бейт Дреджер вече не съществува. Нито пък Тотерин. Или дори градът на ловците. Всъщност ако някой проследи историята на Techies Demolitions, той ще забележи, че малко след появата им, градове тенденциозно изчезвали.
Както всяко неизбежно бедствие обграждащо Techies, заличаването на Бейт Дреджер започнало с едно изобретение. Натоварени със задачата да проектират по-безопасен начин за детониране на експлозивите в мините под града, пиротехническите прахосници Скуий, Сплийн и Спуун разработили своето най-необикновено изобретение до сега — бутон, при чието натискане щяло да се предизвика искра от дистанционно устройство за запалване на фитила.
Прекалено нетърпеливо да тества своето изобретение, триото пълнело един след друг барели с експлозиви от огнени соли. Трупали до пръсване от новоразработените дистанционни бомби във всеки ъгъл на тяхната малка работилница. С този натрупан запас подбрали една талига и го закопали надалеч в някакво поле. Докато се криели в една канавка, Сплийн натиснал бутона на детонатора. Но след миг или два, нищо не се случвало. Объркан, той се изправил и започнал да натиска бутона отново и отново, докато накрая една експлозия изорала дупка в полето. Ликуващи, Скуий и Сплийн се упътили към своя дом, но точно тогава били застигнати от мощната звукова и ударна вълна, която ги повалила.
Озадачени, със звънтящи уши от неочаквания взрив, те се сбрали около вредните изпарения и видели димящите руини, където някога била работилницата им. Парчета от дърво и камък продължили да падат, докато зейналият кратер пред тях бавно се задълбочавал в разрастваща се яма. Целият Бейт Дреджер бил разтресен, а след това постепенно започнал да пропада в мините отдолу, докато паникьосаните му жители се разбягали.
Стоейки над ръба на пропадащия им дом, те се хилели и кикотили, тъй като били замаяни от потенциалните възможности, понеже не осъзнавали презрението на бившите си съседи. Питали се само едно: как биха могли да постигнат дори още по-голям взрив?
*(Techies Demolitions — Разрушителните техничари)"
"npc_dota_hero_winter_wyvern_bio" "Подобно на много велики поетеси, Аурот просто иска да има време за писане, но животът на Winter Wyvern е изпълнен със спънки. Елдуърмската епопея е изпълнена с дълга и цветуща история, но някои се опасяват, че останалите драконови книжовници не изобилстват от толкова знания и плодовити умове, както едно време. Тъй като към „Прозаичната елдуърмска Еда“ били добавени едва няколко реда от последната величествена ера. Аурот жалее: „Забравяме, че в живота има много повече от триумфа и господството над враговете ни. Трябва да живеем, преследвайки творческата изява.“ Тя се впуска в изследователски експедиции, където събира книги за вдъхновение. Но всичкото това проучване може да бъде изключително разсейващо и тъй, тя прекарва по-малко време в писане, отколкото би трябвало. Макар и да е наясно с това, че трябва да се спотайва в своята бърлога, дописвайки „Прозаичната елдуърмска Еда“, тя се озовава вплетена в епични битки срещу могъщи врагове. Разграбва замъци, извършва набези в антични библиотеки… А ако не щеш ли, натрупа купища слава за себе си през това време, тя си казва, че това е просто страничен ефект от нейните проучвания. Факт е, че макар нейните умения и мощ на бойното поле да са легендарни, досегашните ѝ научни премеждия далеч не са материал, достоен за литературно признание. Но Аурот не се задоволява с това, да е просто протагонист в героичните предания. Тя желае и да е техен създател."
"npc_dota_hero_arc_warden_bio" "Преди началото на всичко, съществувало едно присъствие. Първичен ум, безкраен, величествен и устремен към една неразгадаема цел. Дорде съществуването на вселената настъпвало с пукот, този ум се разкъсал и разпръснал на отделни фрагменти. Два от по-големите измежду тях, които в последствие били назовани Radiant* и Dire**, се озовали вкопчени в злостна опозиция и започнали да изопачават всичко сътворено, така че да послужи на конфликта им.
Докато войната и катаклизмът застрашавали зараждащия се космос, се огласила волята на трети фрагмент. Интелектът, който нарекъл себе си Зет, се стремял да намери решение за дисхармонията и завръщане на всичко към съвършеното единство. Ужасен от конфликтното естество на себеподобните си, Зет събрал всичката си мощ. С един внезапен проблясък той надделял над своите побратими и слял воюващите страни в превъзходна сфера, преди да ги запрати в мрачната орбита на някой невзрачен свят. Хармонията била възстановена, въпреки че от силата на Зет останала само малка частица. Отправяйки своя взор към затвора, Зет решил да си послужи със своята омаломощена сила, така че да бди там, като надзирател до крайния час на света. Това бдение продължило за безчет еони.
Животът върху света по-долу процъфтявал, несъзнаващ опасностите, които били затворени в пределите на нежно сияещата луна, нито пък неволите на Зет да ги удържи там. Докато безконечния сблъсък на пленниците отеквал в рамките на подземните дебри, повърхността на затвора се тресяла, а с течение на времето започва да се напуква. В крайна сметка, изтощената сила на Зет се оказала недостатъчна, за да удържи пролома и луната се разтрошила. Античните обитатели на затвора били избягали, за да породят ново начало на своя конфликт.
Запратен към най-далечните простори от експлозията на затвора, Зет бил преобразен от дисонантните енергиите на неговите бивши пленници. Вече не бил единна форма и мисъл, присъствието му станало разцепено между много късове, някои по-малки, а други по-големи — всеки свързан с мимолетна дъга на съзнание. Борейки се да потисне своя собствен раздор, Зет отпрашил към разрастващия се конфликт на своите побратими, съсредоточавайки разтрошената си воля към следното заключение: различните аспекти на първичния ум трябвало отново да се обединят или всичко да бъде унищожено. Инак конфликтът би могъл да се разпростре по-надалеч…
*Radiant — Лъчезарен
**Dire — Злокобен
"
"npc_dota_hero_monkey_king_bio" "В продължение на 500 години планината го притискала. Само главата му била свободна от смазващата тежест на изваяния от камък затвор, който старшите богове били призовали, за да потушат неговите детински размирици. Мъхът растял по извивките на откритото му лице, снопчета трева покълнали от неговите уши. Обликът му бил обвит в рамка от диви цветя, които изникнали от почвата около бузите му. Повечето хора считали, че отдавна е умрял от мъченията, на които боговете го подложили загдето бил воювал срещу небесата, догде не оцеляло нищо друго, освен легендата му. Но историите гласят, че Monkey King* не можел да умре.
И тъй, той чакал. Понасял всичко с твърдост, докато боговете дошли да предложат шанс за опрощение. А когато те дошли и назовали цената, Сън Уконг я приел. Той трябвало да придружи млад последовател на тайно поклонничество, да го защитава от демони и опасности по пътя и напътства човека към дома, щом се сдобие с желаната реликва. Ако сторел това и покорно се подчинявал на командите от човека, докато му служел в святата им мисия, Уконг щял да докаже, че се е поправил.
За разнообразие, Сън Уконг изпълнил своята клетва към боговете с чест и изкупил греховете от отколешните си метежи. Последователят, който научил много по време на премеждията, се завърнал в своя храм с реликвата под ръка. А Уконг, който за пръв път се оказал със спечеленото доброжелателство на всички значими богове, за кратко време бил удовлетворен с това да се откаже от старата си страст за приключения и слава. Но Monkey King бил роден, за да твори пакости… а наскърбяването на боговете никога не губи своя чар.
(*Monkey King — Кралят на маймуните)"
"npc_dota_hero_dark_willow_bio" "Децата обичат да разказват истории относно причудливите приключения на феите… Това е така, защото децата не знаят, че повечето феи са злобни мижитурки. А в света на злобните феи има малко имена, които биват изговаряни с повече презрение, от това на Мирешка Сънбрийз.
Отроче на търговски крал на феите, Мирешка израснала в Ревтел. Нация от главорези, където манипулирането и убийствата са нещо нормално. Но макар да била доста веща в навигацията на етикета, неизречените закони и социалните ритуали, които прониквали във всеки аспект на живота ѝ, тя намирала това за доста скучно.
И тъй, Мирешка направила онова, което повече бунтарски деца биха сторили. Изгорила семейния имот и отпрашила със своя домашен дух Джекс, така че да живее като странстваща се мошеничка."
"npc_dota_hero_pangolier_bio" "Мъжете и жените, които съставляват галантните ниванци, живеят в ежедневие изпълнено с фехтовки, премятане от полилеи и натрапчива романтика. И макар всички да се придържат към кредото, че „Приключенският живот е единственият такъв, който си заслужава да бъде изживян“, подвизите на Донте Панлин все пак успяват да надигнат веждите на дори най-хедонистичните фехтовачи.
Няма чудовище, което не би покосил. Няма създание, което не би ухажвал. Няма тиранин срещу, когото не би се опълчил. И никой благородник не е защитен от среброустия му език."
"npc_dota_hero_grimstroke_bio" "Хората от Ашкавор се струпали около храмовия площад, чакайки нетърпеливо да станат свидетели на възнесението на новия им пазител. Да стоят близо до човек, докато той обвързва техните души към своята собствена. Но докато финалните щрихи с четката му попадали срещу рунния камък и се изковавала връзката на новия възнесен, всички, дори онези останали си у дома, можели да усетят, че се е случило нещо ужасно лошо.
Той узнал причината незабавно. Капчиците сукървица, които бил приготвил, така че да подсили потентността на своите мастилени делви, вместо това ги осквернили, а мощта на обвързващото заклинание, което изпълнил, сега заплашвала да го консумира. Мастилена поквара започнала да се извива нагоре от рунния камък, по дръжката на четката, а скоро започнала да обзема и ръцете му. Оттам насетне се разпростряла бързо. Щом обзела лицето и устата му, той не можел да изкрещи, дори ако му се искало.
Цял живот бил изчислявал това как да се сдобие с дори по-велика мощ, отколкото позволявали ограниченията, представени от учителите му — стигайки чак до там, че нарушил свещеното запрещение срещу изменянето на мастилата. И действително, щом извора на възнесената връзка му се отворил, той усетил мащабна мощ, препускаща в душата му, която нивга не си бил представял. Предстоял му най-великия триумф, стига да можел да оцелее.
Той теглил дълбоко от мощта на връзката, отблъсквайки покварения мастилен поток. Въздухът се изпълнил със задълбочен вопъл — колективния вик на народа му. Някои от тях се олюлели на краката си. Най-слабите се строполили. Мнозина опитали да побегнат. А той още по-задълбочено теглил от техния кръвен запас. Но това не било достатъчно, за да спре мастиления прилив.
Само когато дъхът, уловен в неговите дробовете започнал да му убягва и мрачният мастилен вир напълно го обгърнал, той видял как да се измъкне. Връзката, която бил направил с ашкаворските хора… Неговият народ… От чиято жизнена сила било предназначено да се извлича само с цел да послужи за защитата им… Потокът се носел по два начина.
С финален приток на сила, този път насочен към повече от просто сляпо отблъскване, той отблъснал стремителния мастилен поток в сама връзка.
Постепенно, усетил как прилива се оттегля… А след това чул ужасните ридания на своя народ, докато покварата се прехвърляла към тях. Когато мастилото най-сетне отстъпило, очите му се отворили, взирайки се връз един променен свят. Народът на Ашкавор, който познавал вече бил изчезнал. Всяка една душа била преобразувана в ужасяваща сянка на предходната ѝ същност — вече не били съставени от кръв и кости, а само вискозност и покварено мастило."
"npc_dota_hero_mars_bio" "Mars, първият син на небесата, прекарал дълго съществуване, водейки безконечна война и станал свидетел на още безчет походи, водени под флага на старото му име. Войни за покоряване и мъст. Праведни и несправедливи… Винаги жестоки. Приличайки толкова много на баща си, Mars се отдал на това да удовлетвори своите долни импулси, но с много по-чудовищни наклонности от тези на Зевс, причинявайки несметни страдания.
Но докато епохите избледнявали една подир друга край него, егоистичните порядки на баща му, присъщи на мнозина из неговия божествен род, онези, които осъждали него като презрителен, в крайна сметка започнали да звучат неубедително. Войната сама по себе си вече не била достатъчна, за да удовлетвори неговите копнежи. За пръв път във всевечните му дни, богът на войната започнал да поставя под съмнение към каква крайна цел размахвал своето знаменито копие.
По стечение на съдбата, решението му се оказало лесно. Трябвало да поведе война за по-голяма цел и да вдъхновява повече от обикновена свирепост и скръб при вида на неговия шлем. Да заяви лидерската мантия, която му принадлежи по наследство, защото е настъпило времето пантеона на старата епоха да бъде изпепелен из основи, а негово място да бъде изградена нова империя връз пепелта на неговия род. Само тогава вероятно би могъл да намери удовлетворение и да демонстрира на всички величието на Mars."
"npc_dota_hero_void_spirit_bio" "Дори и другите духове не твърдят, че разбират ума и машинациите на най-старшия сред тях, Инай Void Spirit. Посветен в тайни, които биха съсипали простосмъртния разсъдък, Void Spirit съблюдава работата на вселената от незнайна изгодна позиция, решавайки да остави внимателно подготвените му слуги да изпълняват повелите му. Излизайки наяве от своя скрит храм в материалния свят само когато сметне, че единствено той може да насочи хода на реалността по правилния й курс.
С обширната перспектива за съществуването Инай съсредоточено се фокусира върху мига във времето, отвъд който той не може да вижда, когато тъканите от множество реалности са обречени да се сблъскат. Сега вече пристъпва извън ефира, така че лично да разреши битката на Ancients и да подготви своите съюзници за онова, което той възприема за по-голям идущ конфликт."
"npc_dota_hero_snapfire_bio" "Беатрикс Snapfire и драконовата ѝ жаба Мортимър са приветлив знак за опърпания народ, който едва-едва се препитават по пустинните пътища и оазиси, разпръснати из Нанарак, забравения от дъждовете проход към отвъдните земи.
Толкова добре известна със своите ненадминати умения като оръжеен ковач, колкото и за раздаването на мъдрости, веселие и най-изкусните жарки курабийки, които светът някога е виждал. Беатрикс е оцеляла до дълбока старост в занаят на кийн фолк, по-благоразположен към младоците, които го практикуват, като е с пъргав ум и още по-схватлива със своите оръжия.
Действителност, отвъдните земи са обсипани с костите на бандити и нехранимайковци, които са възнамерявали да се възползват от малкия ръст и предразположеността ѝ към доброжелателство."
"npc_dota_hero_hoodwink_bio" "Най-ранните години на Hoodwink били прекарали в идиличния разлистен простор, който нявга изпълвал покрайнините на Кримуол. Но с нарастването на това кралство, както и нуждите на неговите граждани и армии станали ненаситни, съперничещите си барони на руда и дървесина се надраствали със зъби и нокти, надпреварвайки се взаимно. Поглъщали естествената красота на граничните гори, гушейки се, за да отговорят на нуждите от променящата се земя.
За онези, живеещи в античните площи, покрити с гори за дърводобив, изборът се свеждал до следването на бежанската линия в умиротворените зони, това да бъдели повалени от барута и стоманата на Кримуол, докато защитавали домовете си, или да побегнели още по-нататък на север, с цел да изпитат своята съдба в обладаните от духове тесни долчинки и мъгливите горички на Томо'кан.
И тъй из тез коварни северни мъгливи горички израснала Hoodwink. Избягвайки ужасяващите хищници на Томо'кан, спечелвайки благоразположението на някои от местните бандитизми, докато в същото време враждебно предизвиквала други, а намирала и абсолютно всякакъв почин да се пречка из краката всеки път, щом възникнела някоя интересна пакост — често както уж се мълви, бидейки самата причина за нея.
Но щом дори най-слабият полъх от огньовете на Кримуол евентуално се понесъл към приемния ѝ дом, мислите на Hoodwink се насочили към де що имало семейство и приятели, които било възможно да са оцелели след нашествието — вече принудени едва да свързват двата края в сринатите из основи земи, чиито рани бележели самата ѝ душа. А тя не можела да устои на това да не се доближи до покрайнините на цивилизацията, за да зърнела дяволите, унищожили стария ѝ живот.
Там тя видяла, че чудовищата от детството ѝ… Изобщо не били чудовища. Били просто… хора. Войници, труженици, търговци… и бегълци. А войниците, дори с барута и стоманата им, били нищо в сравнение с опасностите от Томо'кан. Истинските опасности с пипала и зъби. Опасности около, които тя танцувала като въртящо се кленово семе.
Знаейки, че винаги можела да намери безопасен проход в плетищата на Томо'кан, където повечето топлокръвни хорица се бояли да пристъпят, Hoodwink вече нанася нападения срещу онези, що се осмеляват да опитват още повече да опитомят дивата природа. Вземайки с радост онова, което ѝ се хареса от вещите им. Унищожавайки онова, от което няма полза. А също така помага, напътствайки завръщането на всички оцелели сродни души отново към разлистения зелен живот."
"npc_dota_hero_dawnbreaker_bio" "През епохите, след като изселването на Keeper of the Light породило ерата на светлината, някои от първите родове на слънцето започнали да се настройват срещу неистовия хаос, който създателят на техния праотец оставил след своето пробуждане. Нарекли се „Децата на Светлината“, те не считали никой друг за достоен да поеме захвърлената мантия на Keeper of the Light и копнеели да отблъснат яростното нападение на мрака, създавайки прославени армии, сформирани, за да прочистят вселената от всички създания на първичната нощ.
Валора, Dawnbreaker, най-скъпоценната войничка измежду античните творения на „Децата на Светлината“, е сияйната вестителка на величествеността от порядъка и светлината. Изваяна от сърцето на млада металическа звезда и изпълнена с нов живот от златния дъх, Валора била призована да разпространява блясъка на мъдростта от „Децата на Светлината“ до най-мрачните кътчета на Вселената — възпламенявайки небосвода с всеки замах на нейния Celestial Hammer насред безкрайната битка, за да държи настрана силите на хаоса и мрака.
Също така след време „Децата на Светлината“ разкрили и друга цел на Dawnbreaker. Те бяха открили способ за обземане на целокупната вселена с вътрешната им светлина. С цел навеки да заличат всички аспекти на мрака. И тъй изпратили Валора да завземе източник на велика мощ, финалното късче от абсолютния им план. Но за пръв път Валора и чукът ѝ не се увенчали с успех. А цената, която тя и нейните господари платили, била чрезмерна. Искрата на „Децата на Светлината“ била напълно потушена, а Dawnbreaker била оставен да се носи без посока из черния простор, изгубена за несметни хилядолетия, преди да се сгромоляса в непознат свят.
Там тя почивала, летаргична, дорде присъствието на блуждаеща млада звезда не подхранило антична енергийна ковачница. Нявгашна реликва от „Децата на Светлината“, която, подобно на нея, лежала заровена безчет епохи под навятия червен пущинак. Въпреки това сега, благодарение на таз ковачница Валора си възвърнала частица от предходната мощ, а щом се пробудила, открила земя затормозена от война и капризите на неумолимите сили на хаоса. Тя знае, че е възможно боговете ѝ да са изчезнали, но Celestial Hammer на Dawnbreaker все още си тежи на мястото. Съперничи му само волята ѝ да го използва справедливо в името на добросърдечността и виделината."
"npc_dota_hero_marci_bio" "Макар мнозина да се възхищават на Marci, произходът ѝ е познат на малцина неизвестни люде. Тя пътува предимно в компанията на принцеса Mirana, но приятелството им се корени в преплетени тайни, които нито една от тях не би разкрила, ако е ненужно. На съюзниците тя служи като буен и прям спътник. Към враговете тя действа като неустрашимо възпиране срещу нараняването на всеки, който тя счита за приятел. Въпреки че е възможно неблагоразумните опоненти да сметнат размера ѝ за незабележителен, Marci притежава вътрешна мощ, която изпълва нейните нападенията с невероятно могъщество. Тя ще погуби онез, които мислят да я изпитат, но тези, които заслужат благоразположението ѝ, ще разполагат с непоколебим довереник за цял живот."
"npc_dota_hero_primal_beast_bio" "Въпреки че покварата на Мъгливите горички и еволюцията им от идилична шир до изпълнена със смърт дивашка плетеница била бавен процес, подхранван от магьосници, повечето учени са съгласни, че истинското начало на края било белязано от междуизмерното пристигане на Primal Beast.
Създание излюпено в съществуване, лишено от всякакви усещания, освен глад и болка, редом с еоните от касапници са оформили Primal Beast във върховен хищник на планета, изпълнена с насилствени ужаси. Отчаяно прокуден от потенциални господари, чийто надежди да го контролират са пропаднали, Primal Beast бил захвърлен в нов свят… Където можел да се издигне от обикновен гладен хищник в настъпателна машина за убиване, на която нищо не би било способно да се опълчи.
Хилядолетия наред Мъгливите горички служили като безспорно бойно поле за разрушителната игра на Primal Beast. Дори страховитите дурана зверове ставали за вкусно похапване. Действително не можело да има никакви съперници за територията на Primal Beast, само незначителни досади. Докато една такава дребна досада не използвала подло мошеничество, за да хване неудържимия Primal Beast в клопката на Gleipnir.
Вероятно е щял да остане там сломен навеки, ако не била непредсказуемата мощ на Continuum устройството. Сега, след като вече е освободен както от Gleipnir, така и от Continuum Vault, надалеч от Мъгливите горички и много по-близо до населени земи, Primal Beast насочва муцуната си към нови кланета и насладите от дивашко унищожение… А незначителните огньове на цивилизацията надали ще сторят нещо, което да държи това всевечно чудовище настрана."
}
}